Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Не — каза той и се опита да се отърси от вцепенението си. — Всъщност разполагат с известно количество ракети „Деткнел XII“ космос-космос и ограничен брой сто и десет милиметрови севкоордски оръдия. От модификацията, която правеха на Надежда.

— Доколкото си спомням — обади се Дашка, — навремето, когато за пръв път се срещнахме с тях, имаха някои доста опасни нещица. Дано са запазили поне едно-две от тях.

На екрана се очерта нова група килватерни следи, поне петдесет — носеха се в самоубийствен полет право срещу корабите на завоевателите.

— Откриха стрелба със сто и десет милиметровите — докладва Чо Минг. — Прилича ми, сякаш… Боже, проклет да съм!

— Какво? — не изтърпя Дашка.

— Първата атака не беше толкова безнадеждна, колкото предполагах — отвърна видимо впечатлен Чо Минг. — Водеха прицелна стрелба по всички корпусни люкове на зхиррзхианците, в които са разположени лазерните им оръдия.

Арик втренчи поглед в екрана.

— Искаш да кажеш, че са се жертвали само за да обезвредят лазерните оръдия?

— Нещо подобно — отвърна Дашка. — Казах ви, че ще си заслужава да запишем цялата битка.

Този път сражението продължи малко по-дълго. Но не чак толкова, защото в края на краищата йикроманската офанзива отново бе премазана без видимо усилие.

— Някакви поражения при завоевателите? — попита Дашка.

— Трудно е да се каже — отвърна Чо Минг. — Но изглежда, десетина-петнадесет от лазерните им оръдия са извън строя.

И още докато го казваше, се появи нова група йикромански кораби.

— Тръгна трета вълна — каза Чо Минг. — Отново вземат на прицел лазерните кули.

Лазерните оръдия на завоевателите отвърнаха на огъня и космическият мрак отново се озари от ярки изригвания.

— Четвърта вълна! — извика Чо Минг. — Веднага след третата. Получавам сигнали за изстреляни ракети… ето ги и тях.

Арик се наведе над монитора. Сред килватерните пламъци на йикроманските кораби се стрелкаха и по-малки, оцветени в синкави пламъчета, вероятно от ракетите. Лазерните оръдия концентрираха огъня върху тази нова заплаха и всеки път, когато намираха целта, тя се озаряваше в ярко сияние. Арик стисна коланите…

И в този момент едно много по-ярко, ослепително бяло сияние разцъфна сред корабите на завоевателите.

— Удариха един! — извика Арик и стовари юмрук върху пулта.

— Спокойно — посъветва го Дашка. — Преди да отваряш шампанското, да видим дали има някакви поражения. Чо Минг?

— Трудно ми е да определя — отвърна той. — Страничните смущения са твърде силни. Но със сигурност са уцелили поне един.

Арик кимна мълчаливо; възторгът му отпреди малко бързо угасваше. Корабите на завоевателите водеха непрекъснат огън, а йикроманските съдове един по един се превръщаха в кипяща плазма. По средата на цялата тази суматоха още две ракети „Деткнел“ намериха целите си в две ярки сияния. Но дори тези взривове да причиняваха някакви щети, Арик не можеше да определи какви.

Нито пък Чо Минг.

— Възможно е да има поражения — заговори той, — но според мен са съвсем незначителни.

— Толкова по въпроса за ракетите — изръмжа Дашка. — Както и за тайните способности на йикроманците. Да имаше поне някоя добра новина.

— Имам цял наръч — отвърна Чо Минг. — Петте кораба, които останаха в резерв, току-що включиха двигателите си и потеглиха насам.

Арик поклати невярващо глава.

— Колко кораба са им нужни, за да превземат тази планета?

— Може би не възнамеряват да я превземат — изсумтя Дашка. — Може би Формби е нещо като наказателна акция.

Арик погледна лазерните отблясъци и усети, че го побиват тръпки. Сети се за онзи, другия приближаващ се кораб, с гигантските размери…

— Смяташ, че затова са пратили големия кораб? — обърна се той към Чо Минг. — Че е предназначен да… не зная, да изгори цялата планета, може би?

— Все още смятам, че е йикромански — настоя Дашка. Но този път в гласа му не се долавяше предишната увереност.

— Скоро ще узнаем отговора — обади се Чо Минг. — Чудовището пристига след петнадесет минути.

— Горе-долу по същото време, когато и петте бойни кораба? — попита Дашка.

— Почти.

Арик си даваше сметка, че с темпото, с което действаха тези шест кораба, скоро всички йикромански съдове щяха да бъдат унищожени и планетата щеше да остане съвсем беззащитна.

— А ние още тук ли ще бъдем? — попита той, макар да знаеше отговора.

— Дотогава, докогато е възможно. — Дашка го погледна със съчувствие. — Ако искаш обаче, не гледай. Ще ти съобщим в каютата, ако нещата тръгнат на зле. Чо Минг, каква е ситуацията?