Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Изоставени!

Инстинктивно, сякаш се опитваше да се изолира от емоционалния шок, умът му започна да търси изход. Можеше да се скрие в гората и да се храни с диви зверове с надеждата да оцелее до пристигането на военната експедиция, която несъмнено щеше да последва. Или да намери някое село, в което да размени своите умения на кобра срещу укриване от централните власти. Или…

Или просто да остане тук в тревата, докато умре. В края на краищата, всичко водеше до този неизбежен край.

Едва при тази мисъл осъзна, че „Капка роса“ се движи много бавно.

„Прекалено бавно. Корабът е повреден“, беше първото, което му мина през ума. Но ако гравитационните двигатели бяха повредени, Ф’ахл щеше да включи главния двигател. Не, ставаше нещо друго. И изведнъж разбра.

Нарочно летяха ниско и бавно. Търсеха го.

Джъстин мигом се обърна по гръб, насочи поглед към града и вдигна левия си крак, без да се интересува дали някой следи за неговия сигнал. След няколко минути „Капка роса“ щеше да е тук. След отчаянието в ума му нахлу надеждата за спасение, а в тялото му — адреналин. Нека сега квазаманците дойдеха да го хванат, нека целият град тръгнеше по следите му.

Той се прицели към „Капка роса“ и стреля три пъти с бронебойния лазер.

От тридесет километра сензорите на корпуса едва ли щяха да регистрират топлината от тези изстрели, но наблюдателите на кораба не можеха да ги изпуснат. Ако имаше такива.

Очевидно имаше. Отстрани на червения овал на „Капка роса“ светлините за кацане светнаха два пъти. Знак, че го бяха видели! Без да откъсва очи от града за евентуални изненади, Джъстин приклекна и се приготви да скочи.

След няколко минути „Капка роса“ кацна… необяснимо защо на цял километър на север. Мина му мисълта отново да сигнализира, но после реши, че е по-безопасно да отиде при кораба и затича приведен.

Никой не откри огън срещу него. Линк го чакаше до отворения люк и когато се качи, го посрещна с непроницаема усмивка.

— Приветствам те със завръщането ти на кораба — каза той, стисна му ръката, погледна го бегло и обърна очи към града. — Нямаш представа колко щастливи бяхме всички, когато видяхме подадения от теб сигнал.

— Аз също бях щастлив, когато ви видях — може би по-щастлив от всички вас, взети заедно — отговори Джъстин и проследи погледа на Линк. Към покрайнините на града се приближаваха половин дузина коли и един автобус. — Изглежда е време да се махаме оттук.

Линк поклати глава.

— Карат Юри и Марк. Алмо е постигнал споразумение за тяхното освобождаване.

— Какво споразумение? — намръщи се Джъстин.

— Срещу някакво обещание преди да отлетим да не разрушаваме техните промишлени бази. — Линк погледна към Джъстин. — Защо не отидеш да ти прегледат раните? Аз ще се оправя самичък.

— Е… добре. — Нещо не беше в ред, но в момента Джъстин не можеше да разбере какво. Той се обърна, влезе в люка, отвори вътрешната врата и се озова право в ръцете на брат си.

Една минута стояха просто прегърнати. „Единият, който си свърши работата — с горчивина мислеше Джъстин, — и другият, който не успя.“

Срамът обаче отстъпи пред облекчението, че отново са в безопасност.

Джошуа освободи от прегръдката брат си, сложи ръка върху рамото му и двамата тръгнаха назад.

— Ранен ли си?

— Нищо ми няма — поклати глава Джъстин. — Какво стана след като излязох?

Джошуа погледна към люка.

— Хайде да отидем в салона, където можем да наблюдаваме конвоя — предложи той. — По пътя набързо ще ти разкажа.

Минута по-късно бяха в салона, където завариха Намиди и Кристофър да наблюдават външните монитори. Учените им кимнаха, без да откъсват очи от екраните. Това беше добре дошло за Джъстин; той вече бе приветствай като герой повече, отколкото заслужаваше.

— Къде е губернаторът? — попита Джъстин, когато двамата с Джошуа седнаха пред друг екран.

— В лечебницата с Майкъл. Ще се върне, когато дойдат другите двама. И Алмо е навън, отвъд лампите, които очертават пистата за приземяване. Оттам ще може да прикрива Дорджей. В случай че квазаманците са намислили нещо.

— Няма да има никакви проблеми — обади се Намиди. — Постигнатото споразумение е приемливо и за двете страни и както се вижда, квазаманците спазват обещанието си.

Джъстин изръмжа.

— Като онова с експлозивната яка?

Всички се обърнаха към него.

— Да не искаш да кажеш, че е било измама? — попита Кристофър.

— Искам да кажа, че славно ни изиграха. В цилиндрите е имало камери и рекордери, не експлозиви. Пуснали са Джошуа да влезе в кораба, за да огледат подробно „Капка роса“.