Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Но той остана в преддверието, докато не чу разпореждане на Юти да подготвят совалката за излитане в орбита. Изглежда тази вечер баща му наистина нямаше защо да се безпокои от авентинската зима.

На трофтийските бойни кораби не съществуваше зима.

За четвърти път през последните четири минути екранът на комуникационния пулт сякаш се замъгли пред очите на Телек и за четвърти път тя упорито поклати глава и отпи от чашата си с кахве. Беше късно, чувстваше се уморена и трябваше да бъде поне малко бодра за заседанието на Съвета сутринта. Но сега за първи път имаше възможност да види доклада на „Менсаана“ и бе решила преди да се прибере, макар и бегло да се запознае с него.

На вратата леко се почука.

— Влез — извика Телек.

Не беше човек от здравната служба на Академията, както бе очаквала.

— Сестрите от контролната станция са раздразнени, че още не си си легнала — каза Джони, докато влизаше в стаята.

Тя трепна и изръмжа:

— И те изпратиха чак от Капитолия, за да ми го съобщиш?

— Не, разбира се. Бях наблизо и реших да намина за малко. — Той придърпа един стол и седна.

Телек кимна.

— Много добре. Можеш да си страшно горд с тях.

— Зная. Макар Джъстин да не е на същото мнение.

— В такъв случай греши — заяви Телек. — Ако се беше опитал да влезе в подземията на Пурма, нямаше да излезе жив. Точка. И тогава сигурно щяхме да вземем Юри и Марк на борда, преди да разберем какво са им направили квазаманците.

— Разбирам. Вярвам, че и той ще го разбере. — Джони посочи с ръка към комуникационния пулт. — Доклада на „Менсаана“ ли четеш?

— Аха. Много добре сте се справили.

Джони кимна.

— Всичките изглеждат обещаващо — каза той. — Най-малко два са дори повече от добри.

Телек го погледна.

— Искам тези светове, Джони.

Той отвърна на погледа й без да трепне.

— Дори и с цената на война?

— С цената на всичко, което се окаже необходимо — отговори безцеремонно тя.

Той въздъхна.

— Надявах се, че случилото се на Квазама малко е охладило амбициите ти.

— Случилото се само ми показа какво ще ни струва. Но алтернативата е да загубим и последните деветнадесет хиляди души на Целиан.

— Това е само аргумент. Знаеш много добре, че те винаги могат да се преселят тук.

— Само че не искат. Всички, които бяха готови да се унижат до такава степен, че да се признаят за победени, вече го направиха. Ние не можем да принудим останалите да се върнат към цивилизацията… гордостта им няма да го понесе.

— А твоята гордост не те ли спря да подвиеш опашка пред квазаманците? — продължи той.

— Гордостта ми няма нищо общо с това.

— Разбира се. — Джони бръкна в куртката си, извади един магнитен диск и й го подаде. — Е, каквито и да са мотивите ти, щом твърдо си решила да завладеем Квазама, ще трябва да знаеш колкото се може повече за тази планета.

Телек взе диска и се намръщи.

— Какво е това?

— Официален доклад на Балиу’чка’спми за Квазама.

Тя зяпна от изненада.

— Какво каза, че е? Откъде го взе?

— От трофтийския кораб горе — отговори той. — Несъмнено всеки кораб, изпратен в помощ на нашата мисия, има на борда си за евентуална справка доклад, изготвен от собствения си свят. Така че следобед отидох и взех едно копие.

— Също като онова ли?

— Почти. Комбинация от блъф, самохвалство и юридическа информация. — Джони леко се усмихна. — Плюс нараснало уважение от страна на трофтите към нас.

— Бог ми е свидетел, че сме си го заслужили — тихо каза Телек. — Дори само стореното от Йорк и Уинуърд е достатъчно за такова уважение… — Тя отхвърли съживилото се чувство за провал на мисията. — И защо ми го даваш?

— О, на сутринта всички от Съвета ще имат копие от него — вдигна рамене той. — Както ти казах, минавах наблизо.

— Разбирам. Е, все пак ти благодаря.

— Няма за какво. — Джони стана, намръщи се от болка, което не убягна от погледа й, и тръгна към вратата. Там се спря, обърна се и я погледна. — Лизабет, няма да допусна Световете да влязат във война заради новите ти планети — тихо каза той. — Особено след онова, което видяхме на Квазама. Хирургическа атака срещу тяхната технологична база — може би, ако е възможна; въздушни бомбардировки — вероятно, стига да има някаква полза; но война по сушата — не! Дори и заради Целиан.

Тя леко кимна.

— Разбирам. И аз като теб искам да намерим някакво компромисно решение.

— Да се надяваме, че ще го намерим. Лека нощ.

Той излезе, а Телек остана с трофтийския магнитен диск в ръка. Изведнъж се почувства безкрайно изтощена…