Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Кристофър тихо изруга.

— Но тогава сигурно са видели размяната ви. Боже мой! Цяло чудо е, че след всичко това си жив.

От съзнанието на Джъстин сякаш се вдигна някакво бреме. В тази светлина свършената от него работа в края на краищата не беше толкова лоша.

Конвоят навън спря на сто метра от „Капка роса“ и когато Телек се върна в салона, около колите вече се бе струпала тълпа квазаманци.

— Добре дошъл, Джъстин! Радвам се, че успя — каза тя разсеяно и се наведе над рамото на Кристофър. — Видя ли ги?

— Не ги виждам — отговори той. — Вероятно са в автобуса на отсрещната страна. — Кристофър посочи с ръка. В потвърждение на думите му от автобуса слязоха две фигури и с леко залитане нагазиха във високата до колене трева.

Серенков и Риндстат.

Двамата мъже тръгнаха към „Капка роса“ и краят на тълпата се отдръпна, за да им направи път.

— Следете за извадени оръжия — обърна се Телек към присъстващите в салона. — Не ми се иска в последната минута да станат жертва на някоя атака или друг подобен номер.

— Ако имаха такова намерение, нямаше ли да го извършат, когато Алмо, Майкъл и Дорджей бяха в ръцете им? — обади се Намиди.

— Може би — изръмжа Телек. — Но тогава бяхме нащрек. Сега сигурно очакват, че сме се успокоили. Във всеки случай, не им вярвам. Много лесно приеха споразумението.

— Както приеха моя ултиматум да върнат Декер на кораба — промърмори Джошуа. Джъстин погледна към брат си и видя, че той съсредоточено наблюдаваха приближаващи се мъже.

Телек проследи погледите на близнаците.

— Нещо не е наред ли?

— Кажи й, Джъстин — подкани го Джошуа, без да откъсва очи от дисплея.

Джъстин отново обясни за яката.

— Хъм — изсумтя Телек, когато той свърши. — Допускаш ли, че на някой от тях са имплантирали бомба или нещо подобно, Джошуа?

— Не зная — бавно отговори Джошуа. — Но нещо не харесва.

— И на мен. — Телек се замисли, взе микрофона и набра външните високоговорители. — Юри, Марк? Спрете за минутка!

Озадачени, двамата мъже спряха на около двадесет метра от шлюза.

— Какво има, губернаторе? Нещо не е наред ли? — извика Серенков.

— Искам двамата да се съблечете по бельо — нареди тя. — Предпазна мярка.

Риндстат погледна през рамо към смълчаните квазаманци.

— Не може ли без тази мярка? — извика той с дрезгав глас. — Нищо не са сложили в дрехите ни. Сигурен съм. Моля ви, нека се качим на кораба облечени.

— Нещо не е наред — промърмори Кристофър. Той взе микрофона от Телек и набра нов номер. — Дорджей, дай им знак тихо да ти съобщят какво става. — Без да чака потвърждение, Кристофър включи външния високоговорител. — Хайде, момчета, чухте какво каза губернаторът. Събличайте се.

После мълчаливо върна микрофона на Телек, която също така мълчаливо го взе. На екрана се виждаше как двамата мъже свалят куртките си. Тъй като знаеше и следеше, Джъстин видя, че Риндстат движи устни. Вече събуваха ботушите си, когато се чу тих глас:

— Марк казва, че са отровени… с някаква отрова върху метален поднос, подаден им от ръце в ръкавици, за да не се докосват до нея.

— Това обяснява защо с такава охота се съгласиха да ги пуснат — изръмжа Намиди. — Губернаторе, трябва веднага да ги вземем на борда и да ги сложим в анализатора.

Телек гледаше екрана и на лицето й се изписа ужас.

— Не са отровени — прошепна тя. — Заразени са. С нещо, което ще погуби всички ни.

За момент авентинците изпаднаха в шок. Първа дойде на себе си Телек.

— Алмо, върни се… използвай товарния люк, през който излезе! Дорджей, влез и затвори другата врата! Веднага!

— Какво? — изреваха в един глас Кристофър и Джошуа.

— Нямаме никаква алтернатива — озъби се Телек. Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане на микрофона, лицето й изглеждаше състарено. — Всички много добре знаете, че на борда нямаме изолационно помещение.

— Медицинският анализатор…

— Има голяма вероятност да не установи какво им е дадено — прекъсна тя Кристофър, — камо ли пък да знае как да се противодейства.

Джъстин усети, че под краката му палубата леко се разтърси, когато Пири затвори товарния люк. Миг по-късно разтърсването се повтори; Линк беше затворил главния люк.

На другия дисплей се виждаха Риндстат и Серенков. Бяха замръзнали от ужас.

— Хей! — изрева Серенков.

— Съжалявам — каза Телек и гласът й прозвуча тих като въздишка. Тя изглежда си спомни за микрофона и го вдигна до устата си. — Съжалявам — повтори тя. — Инфектирани сте. Не можем да рискуваме и да ви вземем на борда.