Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Минаха цели три минути и дори малко повече, но накрая Кимерон се съгласи.

Петнадесет минути по-късно Кимерон се сдоби със съгласието на властите в Пурма, където държаха Серенков и Риндстат. Прекратиха радиозаглушаването само за пет минути, но Пири вече бе получил разрешение да изпрати чрез външните високоговорители на кулата съобщение до Линк да предупреди другите кобри да не се показват и да не предприемат атака. Когато най-после разрешиха на Пири да се свърже с Телек, тя одобри споразумението и нареди Линк, заедно с Уинуърд да чакат в кулата пристигането на Пири. Неохотно придружен от Кимерон, Пири се качи в една кола, приготви лазерите си за неизбежната засада и по широкия булевард се отправиха към летището.

Засада нямаше. Колата мина през няколко поста, но никой не посегна да извади оръжие. Караха покрай високи сгради, без никой да хвърли дори камък срещу тях. Прекосиха дори тълпи от тъжни квазаманци край кулата на летището. Нищо застрашително. Изкачиха се до главния шлюз на „Капка роса“ и заедно изчакаха завръщането на Уинуърд и Линк.

Двете кобри влязоха в кораба и Пири се обърна към Кимерон:

— Ние изпълнихме нашата част от споразумението — каза той с твърд и спокоен глас. — Ти изпълни само половината от вашата част. Вярвам, че няма да се поддадеш на изкушението и да се отметнеш.

— Двамата ви другари ще чакат, когато кацнете в Пурма — отговори хладно Кимерон.

— Добре. Сега се качвай на колата и изчезвай, преди да сме тръгнали. — Пири мина през шлюза и той се затвори.

Вътрешната врата се плъзна встрани и в същия момент „Капка роса“ леко се наклони и се отлепи от земята. Пири влезе в салона, където го чакаше Линк.

— Може би наистина ще отлетим — тихо подхвърли по-младата кобра.

— Вероятно, но остава едно голямо „може би“ — кимна Пири. — Как е Майкъл? Видя ми се доста зле, когато минахте покрай мен.

— Не зная. Сега за него се грижи губернаторът. Предполагам, че е в по-добра форма от Декер.

— Какво се е случило с него? Видях да го изнасят на носилка, но повече нищо не зная.

Линк сви устни.

— Опитал се да измъкне контактната група от автобуса. Мохите издрали ръката му до костта.

Пири почувства как мускулите на врата му се стегнаха.

— О, Господи. Той…

— Много е рано, за да може да се каже нещо определено, освен че вероятно ще оживее. — Линк облиза устни. — Слушай, Кимерон каза ли нещо за Джъстин? Когато докараха Декер на борда, той се смени с Джошуа. После го откараха към Пурма.

„За непровокирани убийства в Пурма — беше казал Кимерон, — «Капка роса» е осъдена на смърт.“ Дали не бяха дело на Джъстин? Сигурно. Кимерон не го спомена при преговорите за освобождаване на другите пленници. Означаваше ли това, че Джъстин бе на свобода, самичък в квазаманската нощ?

Или беше мъртъв?

— Нищо не каза — отговори бавно Пири. Умът му подсказваше, че Джъстин е в опасност. Беше се случило онова, за което се тревожеше още от самото начало. — Добре. Първо ще кацнем в Пурма, ще вземем на борда Юри и Марк и след това ще решим какво можем да направим за Джъстин.

— Да. — Линк за момент огледа лицето му, след това кимна. — Така ще направим. А сега да се върнем в салона и да видим какво става.

— Разбира се. — Обратно в салона, където ги чакаше Джошуа… Но Пири нямаше да му каже, че неговият брат може да е мъртъв. Във всеки случай, още беше рано да му го казва.

Вързан здраво за изключително неудобния стол за разпит, Риндстат наблюдаваше вратата, през която бяха излезли екзекуторите и се опитваше да изглежда спокоен пред фокусираните към него камери.

Задачата му не беше лесна. Разпитът бе шумен и брутален. Когато четиримата квазаманци неочаквано изключиха стробоскопните светлини и излязоха от стаята, той почувства облекчение. Но те се забавиха и отсъствието им започна да му се струва злокобно. Какво можеше да изисква половинчасова подготовка? Шокови процедури? Ултразвукови? Може би нещо толкова грубо… и ужасно… като рязане парче по парче? При тази мисъл стомахът му се сви на топка. Смърт… бърза смърт… това си бе пожелал той, когато пое риска да участва в мисията. Бавното мъчение беше нещо съвсем различно, а той знаеше много повече от авентинската технология, отколкото наистина бе готов да им разкаже.

Вратата се отвори с трясък и въпреки самообладанието си, Риндстат трепна. Влязоха двама от четиримата разпитващи го квазаманци. За момент те се втренчиха в него. Той се постара да издържи погледите им без да трепне. После все така безмълвно те се наведоха и започнаха да го развързват.