Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Като стана дума за войници…

Асансьорната кабина пристигна празна. Натисна втория бутон отгоре надолу. Като по чудо асансьорът тръгна в избраната посока — може би блокировката беше на последния етаж? — и спря пред малка, безлюдна стая.

Безлюдна, но не и тиха. Навсякъде беше пълно с електронна апаратура, а от един пулт близо до средата се чуха два гласа.

Уинуърд излезе от кабината и отиде при говорещия пулт. Вероятно беше телефонен комутатор, оставен включен от дежурните, които чувайки шума на горния етаж, благоразумно бяха побързали да изчезнат. Той се зачуди дали микрофонът в залата е все още включен и реши да провери.

— Чувате ли ме? — попита.

Гласовете изведнъж млъкнаха.

— Кой си ти? — миг по-късно се обади един от тях на учудващо добър английски.

— Майкъл Уинуърд, в момента управляващ тази кула — заяви той. Ако имаше късмет, те щяха да му кажат защо всъщност все още не я контролираше и с това да му подскажат следващия ход. Линк трябваше вече да е тръгнал от „Капка роса“. Двамата с него щяха да им устроят едно неповторимо представление…

— Майкъл, тук е Алмо — неочаквано прозвуча гласът на Пири. — Как е при теб?

Уинуърд понечи да отговори, но едва на втория път от устата му излязоха думи.

— Алмо! Къде си?

— В подземния команден център на градския наместник — предаде Пири. — Твоето завръщане от мъртвите изглежда го потресе.

Въпреки болката и слабостта, Уинуърд почувства как по лицето му се разля мрачна усмивка. Потресло ли го е? Ако имаше капка разум, трябваше да е разтреперан от ужас.

Пири отново заговори.

— Сега, господин градски наместник, положението изглежда се промени. Аз държа теб, а Уинуърд контролира кулата…

— Той не контролира кулата — намеси се Кимерон. — Преди малко говорих с командващия кулата…

— Мога да поема контрола, когато си поискам — остро го прекъсна Уинуърд. Очевидно Пири се опитваше да преговаря с квазаманеца. Колкото по-силна бе помощта на Уинуърд, толкова по-големи бяха шансовете му да се върне на кораба, преди да умре от загуба на кръв. — И оръдията, насочени към „Капка роса“, са неутрализирани. Ф’ахл може да отлети, когато пожелае.

Гласът на Кимерон беше тих, думите му — внимателно подбрани.

— Вие предлагате да запазим вашите животи, за да не загубим още от нашите. Вече казах, че не можем да приемем такова споразумение. Знаете твърде много за нас. Каквото и да ни струва, няма да ви пуснем да заминете.

Без да чака отговора на Пири, Уинуърд бързо се върна в асансьора. На мястото на Кимерон той вероятно би взел същото решение и искаше преди преговорите официално да бъдат прекъснати, да е на път за „Капка роса“. Пресегна се към таблото с дългата редица бутони…

И спря.

Всички тези бутони, много повече, отколкото бяха необходими за сграда с подобна височина…

Уинуърд отвори вратата на кабината и се върна обратно в комуникационната зала. Пири говореше нещо за масово разрушение. Уинуърд не го остави да довърши.

— Алмо? — извика той. — Слушай… спомняш ли си, че според някои, голяма част от промишлеността на квазаманците е под земята? Аз мисля, че тази кула е входът към това място. Да отида ли да доведа Дорджей, за да слезем долу и да проверим?

Уинуърд зачака развълнуван, като се надяваше, че Пири ще се сети да използва току-що направения намек. Уинуърд имаше смътна идея, мозъкът му бе започнал да се замъглява, инстинктът му подсказваше, че не може да се довери на точността на логиката си, но се надяваше Пири да е в по-добро състояние.

— Изглеждаш ми разстроен, господин градски наместник — чу той гласа на Пири през обгърналата съзнанието му мъгла. Не долови никаква реакция и след малко Пири продължи. — Знаеш, че можем да слезем долу. Ти видя на какво сме способни и колко малък ефект имат вашите револвери срещу нас. И тъй като корабът ни е свободен и невредим, нищо не ни пречи да слезем, да разгледаме всичко и да напуснем Квазама.

— Ще избием всички ви — заплаши Кимерон.

— Прекрасно разбираш, че това е нереално. Аз ти предлагам сделка: освободи невредими нашите хора и ние ще си отидем, без да слизаме долу.

Смехът на Кимерон прозвуча като лай.

— Опитваш се да изтъргуваш нещо срещу нищо. Но дори да се съглася, не ще мога да убедя нашите хора да приемат това предложение.

— Ти каза, че ние ще отнесем със себе си сведения за живота в града и селото, но ако не приемеш предложението ни, ще отнесем не само тези сведения, а и всички ваши тайни — хладно заяви Пири. — Времето за вземане на решение изтича. След три минути Уинуърд се отправя надолу, а не мога да ти гарантирам, че Линк няма да тръгне дори по-рано.