Тимъти Зан - Ударът на кобрата

За негово най-голямо учудване коридорът бе празен. Вероятно на медицинския етаж нямаше много командни зали и поради това движението беше малко. Затърси стълби. Докато вървеше, внимателно се опита да отлепи клепките си.

Безуспешно. Изстрелът на квазаманеца го бе ослепил. Може би дори авентинските офтамолози нямаше да могат да му възвърнат зрението.

Позатихналата ярост, която тлееше в него, отново лумна. Към ръката на Йорк се прибави още една сметка, която трябваше да уреди с този свят.

На два пъти сменя коридорите, преди да срещне някого. Когато накрая и това стана, заложи всичко на една карта.

Заобиколи ъгъла точно, когато от асансьора, който търсеше, само на десет метра от него се изсипа половин дузина квазаманци. Между тях беше и стрелялият в него.

Шокирана, цялата група замръзна. Дори ограниченият образ от оптическия усилвател беше достатъчен, за да предизвика в Уинуърд усмивка на задоволство от невероятния ужас, изписан върху лицето на неговия нападател. Три секунди квазаманците стояха като парализирани, четири, пет и изведнъж като луди посегнаха към оръжията си.

Уинуърд се завъртя на десния си крак и от бронебойния лазер на левия към тях изригна смъртоносен огън.

Мохите се спасиха от първия изстрел, но докато летяха към него в безсилна ярост, лазерите от пръстите му ги поразиха. Без да погледне назад, Уинуърд скочи над овъглените тела към вече затварящата се врата на асансьора. За момент се замисли пред бутоните на таблото, които бяха най-малко три пъти повече от необходимите, после натисна най-горния и заслушан в слабото бръмчене на асансьора, се приготви за бой.

Вратата се отвори и той се намери в полуосветена стая, където дузина квазаманци го чакаха с извадени револвери.

Изгърмяха като един, но Уинуърд вече беше излязъл от огневата линия. Серводвигателите на краката му го подхвърлиха и превъртяха във въздуха, краката му удариха тавана, потъвайки до глезените в дъските. Отблъсна се и след още едно превъртане полетя към пода зад квазаманските войници, а лазерите в края на пръстите му блъвнаха смъртоносни лъчи… Едва ли някой от квазаманците преди смъртта си разбра какво се случи.

И отново мохите надживяха господарите си, и отново Уинуърд се погрижи да съкрати живота им. Но този път, преди да умре, една птица го достигна. Ноктите й раздраха на лявата му ръка десетсантиметрова рана.

— По дяволите всичко — изруга високо Уинуърд, разкъса ръкава на окървавената куртка и несръчно се превърза. Засадата означаваше, че охраната е в готовност, макар че не бе чул сигнализация. Огледа стаята и разбра, че такава сигнализация не е необходима.

Околовръст, на височина човешко око, бяха разположени големи прозорци — вероятно с поляризирани стъкла, защото отвън не ги беше забелязал — и през тях видя на летището гибелно уязвимият „Капка роса“. Под прозорците в кръг бяха наредени мониторни дисплеи.

Значи бе открил главния оперативен пункт или най-малкото някой от спомагателните. На дисплеите се виждаше припряното движение на въоръжени хора. Уинуърд отиде до асансьорната врата и се ослуша. Кабината се движеше нагоре, несъмнено пълна с войници-камикадзе. Той огледа стаята, откри три мониторни камери и изпрати към всяка по една лазерна мълния. Сега квазаманците бяха по-слепи от него и трябваше да гадаят какво е намислил. И докато та се потяха, той им подготви още две изненади.

Уинуърд отиде на срещуположната на „Капка роса“ страна. Опря лице в стъклото и погледна надолу. Не беше успял да види много преди да го прострелят, но бе зърнал нещичко и оттук без проблем забеляза тежките оръдия, скрити в сянката от кулата, готови да бъдат изтикани от укритието и да обсипят със снаряди кораба. Стига да имаше кой да ги изтика.

Най-близкият монитор показваше същото, както и десетината други в стаята, сякаш беше комутатор от някоя станция в сградата. Уинуърд изстреля една мълния към него, за да прекъсне всички линии, после го сграбчи, измъкна го от скобите, с които беше прикрепен за стената и го вдигна над главата си. Стъклото — или може би някакъв друг материал — на прозореца беше много устойчиво; отне му почти петнадесет секунди, за да го разбие със звуковия разрушител. Уинуърд се питаше как ли се чувстват хората под него при неочаквания дъжд от стъкла. Отиде до прозореца и хвърли монитора към едно от оръдията с точността и силата, които му даваха имплантираните устройства.

Миг преди мониторът да падне върху групичката зад оръдието, започнаха да се чуват писъци. Едновременно с това вратата на асансьора срещу стаята се отвори. Уинуърд не изчака да преброи пристигналото подкрепление. Той стъпи върху рамката на разбития прозорец, обърна се и скочи. Докато минаваше през прозореца, се хвана за горния край, промени посоката и ъгловата скорост на тялото си и се насочи към покрива на кулата.