Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Падна точно в средата на малка група квазаманци, които очевидно бяха дотичали да видят какво става долу.

Не си направи труда да използва лазерни или звукови оръжия и въпреки това те нямаха никакъв шанс. Той изви ръце като барабан на вършачка и окървавени или зашеметени, запрати квазаманците във всички посоки. С мохите работата стоеше другояче. Но вече бе свикнал на техните атаки и изпитваше някакво странно удоволствие да ги убива във въздуха с лазер.

Тази прекалена самоувереност едва не му струва живота. Срещу него с оръжия в ръка стояха четирима от квазаманския контингент. Мигновено се справи с тях, но когато вдигна глава от последните си жертви, видя да го връхлитат четири мохи.

В първия момент го спасиха компютъризираните му рефлекси, които познаха заплахата и го отхвърлиха ниско встрани. Беше изпълнявал тази маневра безброй пъти при лова на рогати леопарди. Но нито рогатите леопарди, нито ракетите за жива сила имаха маневреността на мохите. Едва се бе изправил на крака, когато първите две птици го достигнаха. Този път преодоляха защитите му.

Дъхът му секна от болка, когато едното мохо заби ноктите си дълбоко в лявата му ръка, а с човката си разкъса направената по-рано превръзка. В последния момент Уинуърд успя да се отдръпне и да избегне пикиращата втора птица, насочила се право към главата му, но крилото й го удари по лицето и му разби носа. А след нея дойдоха и последните две птици; едната се спусна към дясната му ръка, другата кацна на дясното му рамо и започна да го кълве по бузата.

Уинуърд побесня.

Хвърли се по гръб и притисна с всички сили ръцете си към покрива. Усещаше как костите на мохите се чупят от смазващия натиск, но продължи, докато окървавените птици не разтвориха нокти и не паднаха от него. После се пресегна, сграбчи друго мохо за врата и го изви. Чу, че изпука. Тогава се върна последната птица и се стрелна към лицето му. Опита се да я хване за краката, не успя и вместо крака, сграбчи крила и затегли настрани. Едното се откъсна и Уинуърд захвърли двете части от мохото. В този момент изтрещя револверен изстрел и покрай него изсвистя куршум. Кобрата описа дъга с бронебойния си лазер срещу приклекналите стрелци, скочи на крака и се втурна към тях.

И четиримата бяха мъртви. Уинуърд пое въздух с широко отворена уста. Яростта му затихна и отстъпи пред болката в ръцете, в бузата и в рамото. Мозъкът му отново заработи и той се огледа за оръдията, разположени там от враговете му.

Бяха мортири или нещо подобно — просто цев и ударен механизъм на дъното. Снарядите стояха подредени до тях. Следваше да се очаква, че са с прости ударни детонатори. Той грабна един наръч и затича към задния край на покрива.

Първия изпрати към двете лица, които надзъртаха през разбития прозорец. Експлозията разби още два. Уинуърд хвърли още един снаряд в мониторната стая на командния център. Обърна се и останалите полетяха към оръдията и безрезултатно стрелящите по него оттам квазаманци. Когато ръцете му се изпразниха, беше повече от ясно, че вече няма да могат да стрелят.

Зад гърба му се отвори вратата на стълбището за покрива. Уинуърд дори не си направи труда да погледне. Хвана се за края на парапета и се прехвърли в стаята под него. Нанокомпютърът му компенсира малко по-голямото завъртане и той стъпи върху отломките от стъклата.

Стаята беше в пълен безпорядък: таванът беше пробит и почернял от мортирните снаряди. Някои от мониторните екрани бяха разбити от летящи парчета, други — обгорели. Виждаха се най-малко четири трупа.

„Всичко това направих аз.“ — Тази мисъл го порази и той леко потрепери. За първи път през живота си Уинуърд наистина разбра защо човешкият Доминион спечели войната срещу трофтите и защо неговите съграждани отхвърлиха искането за завръщане на своите защитници.

Внимателно мина между отломките, отиде до асансьора и натисна бутона за повикване. Може би рискуваше, ако квазаманците все още не се бяха научили да не изпращат много хора срещу него. Но емоционалната възбуда и загубата на кръв го бяха направили лекомислен и за момента асансьорът му се струваше по-сигурен от стълбите.

Миг по-късно силен блясък го накара да се обърне. Гората зад „Капка роса“ беше в пламъци.

Неволно изруга от страх, че е закъснял и корабът е атакуван. Ала после си спомни инструкциите на Телек, преди да напусне кораба. Ф’ахл е чул изстрелите и сега прочистваше гората с лазерен огън. Не беше сигурен какво е станало с чакащите там войници, но не се съмняваше, че с горящите дървета около тях, ако някои квазаманци все още бяха живи на постовете си, те повече мислеха как да се измъкнат, отколкото да атакуват.