Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Извадиха револвери — съобщи Намиди. — Разбраха, че сме узнали за инфекцията.

— Капитане… стреляйте с лазера към квазаманците — извика Телек по интеркома. — Ослепете ги. След това… след това се пригответе за излитане.

— Не можеш да ги оставиш тук.

Джъстин не беше забелязал, че Пири е влязъл в салона, но гласът му показа, че отдавна е вътре и знае всичко.

И че той не приема това решение.

Телек се обърна към него, но в очите й се четеше примирение.

— Каква друга алтернатива имам? — тихо каза тя. — Да ги сложим в скафандри за две седмици… и да наблюдаваме как умират, защото не можем да се доближим до тях и да опитаме някакво лечение?

— Останалите ще сме в скафандри — каза Пири.

— Кислородът няма да ни стигне за дълго — обади се Ф’ахл от мостика. — А зареждането от заразена атмосфера ще бъде много рисковано.

Лазерът освети квазаманците и екраните на дисплеите за кратко оживяха. До ушите на Риндстат и Серенков достигнаха револверните изстрели и писъците на мохите. Те излязоха от вцепенението и се втурнаха към „Капка роса“. „Насочват се към кораба за да ги прикрива — помисли си Джъстин, — докато не излети в космоса и не ги остави.“

И изведнъж намери изход.

— Алмо — извика той, прекъсвайки безцеремонно Телек. — Два скафандъра… на товарния люк! Бързо!

— Джъстин, току-що заповядах… — започна Телек.

— Можем да ги вземем в трюма — продължи Джъстин, а думите му се застъпваха, тъй като се опитваше да говори колкото се може по-бързо. — Той се затваря херметически… Там с ултравиолетови лъчи ще стерилизираме външната страна на скафандрите.

— И ще ги гледаме как умират? — озъби се Телек. — Трюмът дори няма истински шлюз и ние не разполагаме със средства за…

— Но корабите на трофтите имат! — извика Джъстин.

В салона настъпи тишина. Чуваха се само загряването на гравитационните двигатели и заглъхващият шум от стъпките на тичащия в коридора Пири.

Три минути по-късно, сред безразборен дъжд от квазамански куршуми „Капка роса“ излетя и се отправи към звездното небе. След час Серенков и Риндстат, с неопределена прогноза, бяха прехвърлени в изолационната кабина на един трофтийски кораб.

Малко по-късно „Капка роса“ беше в хиперпространството на път за дома.

Авентинци тържествено посрещнаха „Менсаана“ след успешно изпълнената разузнавателна мисия. Участниците в мисията бяха поздравени официално от Съвета, донесените магнитни дискове — размножени и разпространени сред нетърпеливите учени из цялата планета.

Два дни по-късно значително по-скромно беше посрещната „Капка роса“.

Последната страница от предварителния доклад на Телек изчезна от комуникационния екран, председателят на Съвета въздъхна и изключи апарата.

— Някакъв коментар?

Коруин погледна баща си.

— Извадили са късмет — без заобикалки каза той. — Можеха десет пъти да бъдат избити.

Джони кимна.

— Да. Единствената грешка на квазаманците е, че са искали да получат колкото се може повече информация, преди да ги ликвидират. Имали са много възможности да взривят „Капка роса“.

Коруин се намръщи. Йорк загуби ръката си, пострадаха очите на Уинуърд, Серенков и Риндстат бяха все още в критично състояние на борда на оставения в орбита трофтийски кораб, а баща му смяташе, че мисията е извадила късмет!

— В каква каша, за Бога, се забъркахме? — промърмори той.

— Наистина каша — съгласи се Джони. — Някой има ли представа след колко време Сън и компания ще завършат с разпита?

— Хъм… — Коруин се надвеси над комуникационния пулт и отправи запитване. — Най-рано вечерта. И няма да съобщят нищо пред широката публика.

— Това е добре, но ние не сме „широка публика“. — По-възрастният Моро загледа за момент пред себе си. — Искам да вземеш майка си и тази вечер двамата да отидете в академия „Кобра“. Използвай името ми, за да влезеш, а ако имаш спънки, цитирай някакви прерогативи за близки сродници. Сигурен съм, че ще намериш нещо такова в закона. Не разговаряй за политика с братята си и не ги задържай до късно. Трябва да са бодри за утре, когато ще докладват пред Съвета.

Коруин кимна.

— Ти ще дойдеш ли?

— Да, но не ме чакайте. Най-напред имам да свърша някои работи.

— Самичък?

Джони се усмихна.

— Глезените ми добре си починаха на слънчевите светове. Сега мога да изкарам и сам няколко часа през авентинската зима, благодаря.

Коруин вдигна рамене.

— Само питам.