Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Вас, авентинците много ви занимават междуличностните конфликти — отбеляза със странно напрегнат глас Инглис. — Изглежда на вашата планета е страшно да се живее. Може би, ако и вие имахте мохи… Във всеки случай сте прав относно алтернативните оръжия. В началото, когато започнало опитомяването на мохите, много хора се опитвали да използват оръжия с току-що предсказания от вас резултат.

— Аха — кимна Йорк и отново се обърна да гледа дуелиращите се.

Макар да изглеждаше, че е минало много време, фактически дуелът продължи само няколко минути. Йорк не можеше да каже как бе приключил, но когато тълпата огради противниците и около тях се струпаха приятели и поддръжници, той реши, че според квазаманците боят е бил добър. Може би, като се върнат на кораба, Намиди ще им обясни този бой от гледна точка на социологията и психологията. За Йорк дуелът беше маловажен. Той огледа разпръсващата се тълпа и откри, че островите на относително спокойствие са останалата част на контактната група, кметът Инглис и ескорта.

И Моф.

Йорк примигна и се постара да не допусне на лицето си никакви следи на изненада или възмущение. Въпреки цялото си старание, той бе допуснал квазаманецът да се промъкне обратно в групата така незабелязано, както се беше измъкнал. Изведнъж дуелът му се стори съмнителен. Ако този дуел бе предизвикан умишлено, тогава тайната мисия на Моф сигурно е била изключително важна. Провеждането на подобен спектакъл за отвличане на вниманието изискваше или ангажирането на много хора, които на момента бяха събрани, или участието на по-малка група, способна да заблуди както авентинските гости, така и местните жители. И в двата случая това означаваше много усилия и, вероятно, грижливо предварително планиране.

Нима квазаманците ги следят? И ако ги следят, от колко време?

— Извинявам се за онова, което трябваше да видите — каза Моф, когато контактната група и ескортът се оттеглиха от тълпата. — Това е форма на агресия, която не сме преодолели напълно.

— Тя изглежда доста безобидна в сравнение с някои, които съм виждал — увери го Серенков. Нито той, нито някой от другите показа, че е изненадан, когато Моф отново се появи и Йорк тихо си отдъхна.

— Въпреки всичко в едно цивилизовано общество не бива да се случват такива неща — поклати глава Моф. — Силата на нашата воля трябва да бъде насочвана навън, към завладяване на този свят.

— И отвъд него? — промърмори Риндстат.

Моф го погледна. На лицето му се четеше напрежение.

— Бъдещето на човечеството са звездите — заяви той. — Ние няма да останем вечно затворени в този свят.

— Човечеството няма никога отново да бъде затворено — тържествено се съгласи Серенков. — Кажете, често ли има такива дуели? Кой беше онзи мъж със синята лента на челото, който изглежда ръководеше дуела?

— Във всяко село, в зависимост от населението му, има по един или няколко съдии — обясни Моф. — Освен контрола на дуелите, те имат много други задължения. Но да тръгваме. Тук ни чакат още много други места, които трябва да посетим. Кметът Инглис иска да ви покаже центъра на местните органи на властта, а и смятам да посетим един типичен жилищен район, преди ловците на крисджо да се завърнат. Ще можем да разгледаме и селскостопанските площи.

Серенков се усмихна.

— Разбрах намека ви, Моф. Програмата ни наистина е натоварена. Моля ви, водете.

Те завиха зад ъгъла и се насочиха към колите, които хората на Инглис бяха докарали зад пазара. Йорк реши да е предпазлив оптимист. Щом Моф в този момент се придържаше към програмата, значи смяташе, че отсъствието му е останало незабелязано. Което пък на свой ред означаваше, че нямаше промяна в първоначалния план на квазаманците.

Изведнъж Йорк почувства лек натиск от калкулаторния часовник върху китката си. Същото усещане имаше и от сапфирената звезда върху ръката си. Заедно с писалката, те бяха части от сглобяемото ръчно оръжие, което нито квазаманците, нито мохите бяха открили. „Един изстрел — прозвучаха думите в мозъка му. — Един безпрепятствен изстрел преди мохите да могат да ме спрат. Трябва да съм страшно точен.“

Случи се вечерта, когато се връщаха в Солас. Първото предупреждение бяха неочакваните статични смущения, които заглушиха тихото бръмчене по радиоканала с „Капка роса“. Моф се изправи на предната седалка на автобуса и се подпря на лявата си ръка. В дясната държеше револвер.

— Арестувани сте — прогърмя един глас от човека до него или по-скоро от кутията с размерите на телефон в ръката на квазаманеца. — Заподозрени сте в шпионаж срещу народа на Квазама. До пристигането в крайния пункт не трябва да правите никакви агресивни движения. При неподчинение корабът ви ще бъде разрушен.