Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Йорк не искаше да я чува. Щяха да са куп очебийни лъжи. Изчезването на Моф беше доста хитро, доста добре подбрано по време, за да е случайно. Очевидно не бе предвидено изобщо той да се отделя от групата. Инстинктите на Йорк му подсказваха, че според квазаманците, признанието, че Моф се е отделил от групата, щеше да е също толкова компрометиращо, колкото и откровено да кажат къде е бил и с каква цел. Колкото повече опознаваше квазаманците, колкото повече слушаше уклончивите отговори на Моф, толкова по-добре разбираше какво им показват и какво не, а определенията на отговорите от „свръхпредпазливи“ и „съмнителни“ постепенно отстъпваха място на думата „параноидни“. Нямаше значение дали тяхното историческо минало ги караше да са такива. Йорк и по-рано бе виждал параноидни умове и знаеше как действат те. Отсъствието на Моф не му даваше никаква полезна информация, но квазаманците вероятно не осъзнаваха това. Те щяха да приемат, че целият им заговор или план, или схема, или дяволска изненада се е провалила и ще трябва да действат преждевременно.

Йорк не искаше това. Ако Моф готвеше нещо — каквото и да е — за всички щеше да е по-безопасно то да протече гладко и по план. „По дяволите, Моф, връщай се — помисли си той разярен. — Връщай се тук и остани с илюзията, че владееш положението“.

Йорк така се бе задълбочил в тайното търсене на Моф, че изпусна причината за дуела, който предстоеше.

Всъщност, забеляза го едва, когато един от помощниците на Моф го хвана за рамото и го заведе при струпаните на пазара хора. Те образуваха кръг с диаметър около двадесет метра. Вътре, на пет метра един от друг, стояха двама мъже без мохи и се гледаха свирепо.

— Какво става? — попита Йорк квазаманеца, който все още го държеше за рамото.

Отговори му Инглис, застанал през двама души от него в кръга.

— Ще има дуел — обясни той. — Нанесена е обида. Хвърлената ръкавица е приета.

Йорк видя противниците със затъкнати в поясите револвери, заобиколени от двеста или повече души зрители и усети, че устата му пресъхна. „Сигурно няма да се стрелят тук“ — помисли си той.

В кръга влезе мъж със синьо-сребриста лента на главата и отиде до двамата мъже. От голяма, закачена на рамото му торба извади тридесетсантиметрова ратанова тояга и две малки топки, вързани с млечнобяло, дълго петдесет сантиметра въже. Той подаде тоягата и топките на единия от мъжете, отиде при другия, даде и на него такъв комплект, оттегли се в края на кръга, вдигна ръка и със замах я свали.

Съперникът отдясно на Йорк, който лениво въртеше топките над главата си, изведнъж ги запрати към своя противник.

Хвърли ги добре — силно и точно. Но другият беше готов. Той протегна тоягата вертикално пред себе си, спря въртящите се топки и те се завиха около тоягата. В следващия миг неговото оръжие полетя към първия мъж, който го хвана по същия начин. Един миг пауза, през която всеки размота хванатото оръжие на противника си и те бяха готови да продължат.

— Какво става? — отново прошепна Йорк.

— Дуелират се, нали ви казах — промърмори в отговор Инглис. — Всеки от мъжете ще хвърля своята бола 2 2 Оръжие, състоящо се от две или повече тежки топки, завързани със здраво въже, които се хвърлят от индианците и гаучосите в Южна Америка, за да оплетат краката на животните. — Б.пр. към другия, докато оръжията не се изгубят сред тълпата или единият от противниците не се откаже. Тези оръжия оставят впечатляващи ожулвания, но рядко причиняват по-тежки физически наранявания.

— Губят се сред тълпата ли?

— Ако бъдат хвърлени по-встрани или не бъдат хванати, зяпачите няма да ги върнат. Два такива пропуска и дуелът ще приключи.

— Какво спира противниците да не се нахвърлят един срещу друг?

— Това, поради което не използват и револверите си — спокойно отговори Инглис. — Техните мохи — там и там. — Той посочи двама души от публиката, всеки с по една допълнителна птица на рамото. Йорк се намръщи.

— Искате да кажете, че мохите не допускат никакви атаки, дори без оръжие? Аз пък мислех, че те реагират само при вадене на револвери.

— О, разбира се, те не могат да ни защитят срещу всякакви нападения — вдигна рамене кметът. — Вие можете неочаквано да ме ударите, преди моето мохо да успее да ви спре. Но то няма да ви позволи да продължите. — Той кимна към дуелиращите се, по чиито чела от напрежение вече се стичаха капки пот. — Но те се бият по правилата и мохите им стоят настрана.

— Разбирам. — Йорк се запита как ли ще реагират птиците, ако евентуално се наложи на кобрите да се бият с квазаманците. Когато в битката блеснат смъртоносните лъчи, ще открият ли мохите лазерните им оръжия? Нямаше начин да се разбере. — Това обяснява защо никой не се опита да излезе с револвер или оръжие, което мохите познават. Човек ще може да стреля само веднъж в противника.