Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Моф е изчезнал — съобщи тихо тя на Намиди.

— Какво? — Той се намръщи и премести стола си по-близо до дисплея, сякаш това щеше да му помогне. — Как така! Моф не си позволява да отиде дори до тоалетната, ако нашата контактна група не е свряна в някой ъгъл, откъдето не може да научи нищо.

— Зная. Ало, Юри! Слушайте всички! Моф е изчезнал. Някой да знае къде е отишъл или да го е видял да се отделя от групата?

Настъпи кратка пауза. После в края на екрана Телек видя Серенков да вдига ръка към преводача си.

— Не, губернаторе — каза той. — Около нас има страшно много хора.

— Точно затова е избрал такова място — прекъсна го недоволна Телек. — Някой да е забелязал нещо необичайно в поведението или в приказките му тази сутрин?

Последваха четири отрицателни кимвания.

— Добре. Следете скришом завръщането му и се опитайте да откриете дали няма нещо подозрително в изражението на лицето му.

Тя изключи микрофона и остана загледана в шумната сцена на пазара.

— Какво мислиш, че означава това? — обърна се към нея Намиди и прекъсна мислите й.

— Може би нищо. Или по-точно, ще ми се да вярвам, че е така. Но възнамерявам да прегледам още веднъж видеолентите от тази сутрин и да се опитам да открия нещо в поведението на Моф. Наблюдавай внимателно. Ако се случи нещо, веднага ми съобщи.

Телек взе канчето си с кахве, отиде до един свободен дисплей и потърси нужните й записи.

— Да се обадим ли на Алмо и на мостика? — попита Намиди.

— На мостика — да, но не прави голям въпрос от това. — Тя се поколеба. — А на Алмо… не, по-добре засега да не го тревожим. Ще му съобщим, когато разберем какво става — ако изобщо нещо става.

— Правилно.

Телек се обърна към дисплея. Полумракът беше прекъснат от трепкаща светлина — квазаманска версия на будилник. Джошуа се обърна в леглото, после седна и картината се промени.

— Вече съмна, Марк — каза той на Риндстат в другото легло. — Очаква ни тежък ден.

— Нищо ново не ми казваш — отвърна със сънлив глас другият.

Телек пипнешком взе чашата с кахве и седна пред екрана.

„Синьото небе на Такта е само с един тон по-червено от небето на Чата или Фъзън“, мислеше си Джони, докато разглеждаше обраслата с храсти гора на петнадесет метра от периметъра на „Менсаана“. Специалистите смятаха, че това се дължи на праха, изхвърлен от десетките активни вулкани. Откриха ги още преди кацане. Мястото криеше потенциална опасност, макар че рискът можеше да се намали чрез грижливо подбиране на участъка за живеене. Независимо от това обаче, климатът можеше да претърпи резки промени. „Общо взето — реши Джони, — тази планета определено е четвърта по качества сред петте, които посетихме.“

С други думи, Джънка запазваше последното място в класацията.

Той обърна глава към храстите и в първия момент не повярва на очите си: кацнала върху дебел клон, една голяма птица се беше втренчила в него.

Нито оптическите, нито слуховите усилватели бяха открили нейното приближаване. Мина му през ума, че птицата вероятно през цялото време е седяла тихо на мястото си, но поради нейната защитна окраска не я е видял.

— Имаш късмет — каза й Джони, — че не съм натоварен да събирам образци от местната фауна.

Той чу стъпки зад себе си и се обърна. Беше Крис, с малко кисел израз на лицето.

— Все още ли се чувстваш политик? — попита тя без предисловие.

Джони погледна защитената площ между тях и кораба, където цареше оживление.

— Какво има? — попита той, обърнал отново очи към нея.

Крис възмутено махна с ръка.

— Същия разгорещен спор като онзи, при спешното напускане на Джънка. Учените настояват да използват спестеното там време за допълнителни изследвания на Кубха или Фъзън.

— А Шефърд отказва и иска тези два дни просто да се свалят от разписанието и веднага щом свършим тук, да потеглим към Авентини — довърши Джони вместо нея и пресилено въздъхна. Този спор отдавна му бе омръзнал, особено след първия отказ на Шефърд, който беше достатъчно категоричен. — И какво искаш да направя аз?

— Не искам нищо да правиш — отвърна тя. — Но Рей изглежда смята, че ти би могъл да им поговориш.

Казано с други думи, Банион искаше той да върне учените обратно в техните лаборатории. Джони не се съмняваш на чия страна бяха кобрите в този спор. Те отговаряха за сигурността на експедицията и тъй като това беше най-тежката работа, бяха готови час по-скоро да полетят към дома. И четиримата бяха ранени при спешното излитане от Джънка и все още се лекуваха, така че сигурно с две ръце щяха да подкрепят тази идея.