Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Без предупреждение снежинките на дисплеите неочаквано изчезнаха и на тях отново се появи картина от квазаманския автобус.

Стиснала до побеляване ръце Телек се наведе към екрана, но не видя касапницата, която очакваше. Сцената беше почти същата както преди няколко минути, когато прекъсна връзката, с тази разлика, че сега Моф беше с лице към авентинците и с револвер в ръка.

Телек грабна микрофона.

— Джошуа, покажи ми останалата част от групата — извика тя.

Картината остана непроменена.

— Той не може да те чуе — измърмори Кристофър. — В този край на връзката успяхме да изчистим сигнала, но при него нямаме компютърна апаратура, която да извърши същото.

— Чудесно! — въздъхна Телек. — Това означава, че не можем да се свържем и с Алмо. По дяволите. — Тя погледна още веднъж дисплея, след това се обърна към двамата притихнали до вратата на салона мъже. — Е, господа, по всичко личи, че вашата ваканция свърши. Някакви предложения?

Майкъл Уинуърд посочи един от дисплеите, на който се виждаше съседната гора.

— Квазаманците вероятно не знаят, че Алмо е там, което теоретически е предимство за нас. Но ако няма как да му съобщим какво става, това предимство е съвсем безполезно. Трябва по някакъв начин да привлечем вниманието му, така че той да използва лазерната връзка.

— С други думи, искаш да се промъкнеш до него. — Телек се замисли и поклати глава. — Не. Много е рисковано. Дори и да успеем да извършим някаква диверсия, с която да ангажираме вниманието на квазаманците, те ще те открият преди да си стигнал до него. Нека се опитаме да изчакаме връзката в уговорения час.

Другата кобра, Дорджей Линк, погледна Уинуърд и леко кимна.

— Квазаманците може да разположат хора и оръжия в гората, за да обградят от другата страна „Капка роса“ — каза той на Телек. — Алмо може да слезе от своето гнездо и да попадне в ръцете им.

— Но нали ще ги чуе или види? — обади се Намиди.

— Кобрите също са хора — подхвърли язвително Уинуърд. — И ако не се събуди, докато заемат позиция, след това те няма да вдигат никакъв шум.

Телек загледа изображението на гората върху дисплея. „Направо не мога да разбера — призна пред себе си тя. — Как така най-неочаквано попаднахме в капан?“

Не. Не беше неочаквано. И това бе най-обидното. Сега стана съвсем ясна целта на загадъчното изчезване на Моф преди няколко часа. Той е организирал тази операция, координирал е действията по неизвестната им трижди проклета съобщителна система. В такъв случай…

— Войниците и оръжията вероятно вече са на позиция — заяви на глас тя. — Единственият начин да събудим Алмо и едновременно с това да му кажем, че сме в беда… — Тя млъкна и погледна двете кобри.

Уинуърд кимна, но Телек не можа да разбере дали изрази разбиране или съгласие.

— Внезапна атака. Артилерийски огън и прочие. Чакайте да си облека камуфлажните дрехи. След минутка се връщам. Дорджей, изясни как най-добре може да стане това, моля те.

— Разбира се — рече Линк. — Има ли някакъв шанс да изчакаме, докато се стъмни, губернаторе?

— Не — отговори Кристофър, преди Телек да успее да каже нещо. — Губернаторе, възникна нов проблем. Контактната група не се връща в Солас.

— По дяволите. — Телек отиде до него и погледна дисплея. Сега на него бе изобразена аерофотоснимка на района между Солас и Хърисийм. — Как разбра?

— Джошуа погледна за малко навън и видях слънцето от страничния прозорец на автобуса. Струва ми се, че са тръгнали по този път — той посочи с пръст. — Към съседния град на югозапад оттук.

Телек погледна мащаба.

— По дяволите. Най-късото разстояние от „Капка роса“ до тях е не по-малко от двадесет километра. Къде е следващият свързващ път? О, ето го. На три километра от онова място. Имаш ли някаква представа точно къде се намират?

Кристофър разпери безпомощно ръце.

— Когато компютърът е натоварен с такива заглушаващи сигнали, далекомерът не работи. Единственото, което мога да направя, е да определя скоростта и да екстраполирам местонахождението от Хърисийм. Изглежда са тук — може би на петнадесет или двадесет минути от онова кръстовище.

Телек погледна Джъстин, който седеше неподвижен и безмълвен на дивана. Ако му беше позволила да замести брат си, както бяха запланували… Но не, тя искаше да има своя проклет прозорец към Квазама.

— Трябва да пресрещнем този автобус — обърна се тя към всички в салона. — Или открито да освободим контактната група, или по някакъв начин да сменим Джошуа с Джъстин.