Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— При повишената бдителност на Моф малко се съмнявам, че последното е възможно — отбеляза Линк, застанал пред дисплея на Намиди.

— Зная — изскърца със зъби Телек и обърна глава към интеркома. — Капитане, изпратете веднага импулсно лазерно съобщение до поддържащите кораби на трофтите. Кажете им колкото се може по-бързо да дойдат.

— Слушам, губернаторе.

От това нямаше да има никаква полза. Тя го знаеше не по-зле от останалите на борда. Трофтите бяха много далече и преди разсъмване нямаше да успеят да дойдат дори на орбита. „Капка роса“ беше сам.

Което означаваше, че след няколко минути Уинуърд трябваше да проведе своята внезапна самоубийствена атака и преди да разбере какво става, Алмо можеше да бъде пленен. Във всеки случай всичко беше безполезно, защото една кобра и дори две не можеха да нападнат от засада онзи автобус, без при стрелбата, която щеше да последва, да убият или най-малкото да ранят всички в него.

Неизбежното заключение бе, че е най-добре веднага да отлетят, с надежда „Капка роса“ да достигне нужната скорост, за да се спаси от квазаманските снаряди или ракети.

Да намалят загубите си. И ако това беше единствената възможност, решението трябваше да се вземе преди Уинуърд да излезе навън и да жертва живота си, което означаваше през следващите деветдесет секунди.

Никаква възможност да спечелят. Докато тя се чудеше какво да предприеме, в гората далеч на юг от тях се появи слабо движение, един невидим лазерен лъч се стрелна и удари „Капка роса“ право в носа.

Пири дълго лежа неподвижен в хамака, и се питаше какво го бе събудило. Процеждащата се през дърветата слаба слънчева светлина показваше, че наближава залез. Той разбра, че е спал цял ден и почувства угризение. Сигурно се бе събудил, защото тялото му си е отпочинало. Бил е по-уморен, отколкото е предполагал.

Точно изваждаше ръцете си от спалния чувал, когато чу приглушено кашляне.

Пири притихна и включи слуховия усилвател на максимална мощност. В ушите му прокънтяха обичайните за гората шумове и сред тях тихи човешки гласове. Най-малко десет или повече.

„Ловна дружина?“ — беше първата му мисъл. Но не се чуваха стъпки, само от време на време тихо пристъпване от крак на крак. Дори дебнещите ловци се движеха повече, което подсказваше, че тези неочаквани гости са по-скоро рибари, отколкото ловци.

Тук обаче, поне доколкото на него му беше известно, имаше само две риби, които заслужаваха такива задружни действия: „Капка роса“ и той самият.

По дяволите.

Бавно, с безкрайно внимание и никакъв шум, Пири се заизмъква от спалния чувал и защитната клетка. Ако търсеха него, активността щеше да е най-голямата му грешка. Ала той нямаше никакво намерение да се остави да го хванат опакован като пашкул. Разтвори клетката. Тя изпука, но май никой не чу. В следващия миг Пири вече стоеше над хамака, притиснал гръб в дънера на дървото.

Жертвата сега беше готова да се превърне в ловец. Той заслиза. На всеки клон се оглеждаше и ослушваше. Гласовете идваха откъм „Капка роса“.

Пири достигна земята, без да види някой от скритите квазаманци. Изненада се, че не откриха огън по него. Изглежда бяха в онзи край на гората, който бе по-близо до „Капка роса“ и навярно всичките им оръжия бяха насочени към кораба. Тази обсада, организирана цяла седмица след кацането на кораба, означаваше, че нещо се е объркало. Дали контактната група е разкрита или причината е в прекалената квазаманска параноя, сега беше без значение. От значение беше…

От значение беше само, че там, сред тях, се намираше Джошуа Моро. И ако той е бил убит, докато Пири е спал…

Кобрата се ухапа по езика.

— Престани! — изръмжа той. — Успокой се и помисли, вместо да се паникьосваш! Фактът, че квазаманците още не са атакували „Капка роса“, означава, че засега са на етап планиране, а щом е така, значи съществува вероятност Джошуа и останалите да са добре. В случай че предприемат нещо срещу контактната група, ще привлекат вниманието на „Капка роса“ върху себе си, а квазаманците са достатъчно умни, за да не го направят.

Но ако нито на кораба, нито Серенков знаеха, че нещо не е наред, тогава всичко зависеше от Пири.

Той нямаше много възможности. Аварийният му телефон бе еднопосочен и не можеше да се обади на кораба. Комуникационният лазер беше добре скрит и квазаманците вероятно не го бяха открили. Постът от техния кордон едва ли седеше върху него, но сигурно и не беше много далеч. Какво трябваше да предприеме? Да избие целия кордон? Беше рисковано, равно на самоубийство и почти сигурно ще бъде сигнал за квазаманците да започнат атаката.