Тимъти Зан - Ударът на кобрата

За момента всичко това не беше от голямо значение. Пири бе демонстрирал умението си да оцелява сред пустошта на Квазама. Освен това направеното предната нощ заедно с Телек биологическо откритие беше твърде впечатляващо, за да бъде пренебрегнато. Макар в образованието на Джошуа програмата по естествени науки да бе много ограничена, той разбираше добре колко различна е екологията на Квазама от всичко известно както на планетите, така и в Доминиона. Даваше си сметка и за последствията. Досега контактната група не бе имала възможност да ги обсъди, тъй като домакините не трябваше да се досетят за намеренията им, но Джошуа разбираше по очите им, че същата мисъл занимава и тях. Той наблюдаваше през стъклото на автобуса ярко оцветените листа и нетърпеливо очакваше Серенков деликатно да зададе поставените от Телек въпроси.

Любопитството на Серенков несъмнено беше по-голямо от това на Джошуа. Той обаче изчака почти да привърши петдесеткилометровото пътуване, преди да обърне разговора в тази посока.

— Забелязах между дърветата да летят по-малки птици — каза той и посочи с пръст, — но не видях такива с размерите на мохо или на техните женски — тарбините. По дърветата или сред бодлите върху гърбовете на бололините вият гнездата си те?

— Не е необходимо да вият гнезда, за да отглеждат малките си — отвърна му Моф. — Малките мохи се раждат с всички необходими за оцеляване умения.

— Наистина ли? Нима тарбините не лежат върху яйцата и не мътят?

— Няма никакви яйца. Малките мохи се раждат живи. Всъщност по-голямата част от квазаманските птици не са такива в истинския смисъл на думата.

— Колко интересно! — Джошуа почти виждаше как Серенков търси въпрос, от който да не личи, че съзнателно се прави на неосведомен. — Интересувам се също от отношенията между тарбините и бололините. Тарбините наистина ли паразитират върху гърбовете на бололините и ги използват за безплатно придвижване?

— Не, отношенията между тях са взаимноизгодни. Тарбините често защитават бололините от нападения на хищници. Освен това се смята, че от въздуха те откриват добри пасища и насочват животните към тях.

— Аз пък мислех, че когато искат да нападнат града, бололините се ориентират по линиите на магнитното поле. Могат ли животните да се отклонят от тях? — намеси се Риндстат.

Моф го погледна учуден.

— Разбира се. Бололините използват магнитните силови линии само за отиване на север в регионите за размножаване. Но как открихте това?

— Главно от плана на Солас — отговори Серенков, преди Риндстат. — Всички широки булеварди в града са ориентирани по магнитните линии, без никакви предпазни мерки срещу бололини. Мисля, че въпросът на Марк отразява простия факт, че когато стадото нахлу в града, хората останаха спокойно на по-тесните преки улици, сякаш знаеха, че животните няма да се отклонят от пътя си. Един от нашите хора на кораба се запита дали животните не са принудени строго да следват силовите линии.

— Не, разбира се, че не са. — Насмешливият поглед на Моф граничеше с подозрение. — Иначе много животни биха се блъснали в сградите, вместо да вървят по улиците. Но откъде е научил вашият другар къде са стояли хората?

Джошуа примря. Квазаманците с нищо не бяха показали, че знаят за имплантираните в него сензори, но той имаше чувството, че всички в автобуса се вторачиха в него. Това го върна към детските години, когато през невинния му поглед майка му лесно разкриваше направената беля.

Но Серенков вече бе взел положението в свои ръце.

— От нас, разбира се — възкликна той и в гласа му прозвуча искрено учудване. — Докато вие стреляхте, ние им описахме цялата сцена. На тях им се видя много интересен начина, по който се съешават мохите, и сметнаха онова, което им разказах, за много странно. Има ли нещо като ритуален танц, който съм изпуснал?

— Вие изглежда много се интересувате от мохите — забеляза Моф и тъмните му очи се впиха в очите на Серенков.

Серенков вдигна рамене.

— Учудва ли ви? Трябва да признаете, че вашите отношения с тях са уникални в човешката история. Не познавам друг културен народ, който да има такава универсална защита — искам да кажа, отбранителна защита. Тя изглежда е намалила опасността от всякаква форма на насилие — от обикновеното нападение до въоръжената агресия.

Когато осъзна този факт, Джошуа се намръщи. Той така се бе задълбочил в изучаването на най-малките подробности от живота на Квазама, че бе изпуснал важни неща. Но Серенков следеше всичко и ако беше прав, може би трофтите имаха основание да се тревожат. Една човешка култура, премахнала традиционните враждебни отношения между силния и слабия, създала тясно сътрудничество и освободила се от съперничеството, независимо от технологическото си развитие представлява сериозна потенциална заплаха за своите съседи.