Тимъти Зан - Ударът на кобрата

По линията се чу гласът на Кристофър.

— Ти правиш паралел с онези насекоми, които снасят яйца в тялото на други и когато яйцето се излюпи, се превръщат в храна на ларвата. Но младите мохи не трябва да убиват своя приемник. Ако разгледаш отблизо кожата и мускулите, ще видиш, че мястото, в което се намира зародишът, може да се отвори и след това отново да се затвори с минимални увреждания, без това да се отрази на възможността за летене.

— Ако приемем, че мохото не надвишава определена минимална големина — добави Телек. — А колкото до уменията, след раждане в мозъка на мохите изглежда има много по-голяма част първично програмирана структура с висока плътност на нервните клетки, отколкото в животинските видове, които съм изследвала на Авентини. Това, разбира се, е само предположение. Не е задължително биохимията на Квазама да е строго аналогична на нашата.

— А и ти си изпекъл част от този мозък, като си застрелял птицата — отбеляза Кристофър.

— Престани, Бил. Във всеки случай, струва ми се напълно възможно младите мохи просто да се измъкват изпод кожата на тарбините, да литват и да започват самостоятелен живот в гората.

— Или върху нечие рамо. — Пири се намръщи, когато през ума му мина тази мисъл. — На нечие рамо. Така, както тарбините яздят бололините.

— Значи и ти си забелязал сходството — обади се пак Кристофър. — Още по-интригуващо е, че тарбините имат същата органична игла като мохите.

— Що се отнася до бололините — намеси се Телек, — един Бог знае какъв животински вид използват за износване на своите зародиши. Може би сами си ги износват. При най-големите животни трябва да има нещо различно.

— „Големите бълхи носят на гърба си малки, които да ги хапят…“ — цитира Пири старата поговорка.

— „…малките бълхи носят по-малки и така до безкрайност“ — довърши Телек. — Ти си третият човек, който я цитира тази вечер. Като започнем с мен.

— Хъм. Добре. Контактната група ще продължи ли и утре с разглеждането на града?

— Да. Веднага щом се събудят, ще ги информирам за резултатите. Може би Юри ще съумее да изкопчи повече информация от Моф. — Телек млъкна и Пири чу слаб шум от прозявка. — Най-добре е сега да си легнеш, Алмо — каза тя. — Мисля, че при дадените обстоятелства можеш да пропуснеш проучването на фауната покрай реката, за което говорихме вчера. Имам достатъчно данни, с които да работя известно време.

— Не възразявам — съгласи се Пири. — Като се събудя, ще ти се обадя.

— Само се пази да не те видят. Спокойна нощ или утро.

— На теб също. — Пири изключи лазерния комуникатор, замаскира го и скри анализатора. На десетина метра беше неговото дърво за подслон; високо и дебело, чиито най-ниски клони бяха на пет метра над земята.

С помощта на серводвигателите се оттласна на необходимата височина. Сплетените клони образуваха нещо като клетка. В нея на един здрав клон висеше неговото убежище — непромокаем едноместен спален чувал-хамак. Пири се чувстваше малко неудобно зад бариерата от клони, но докато спеше, тя щеше да бъде най-сигурната му защита срещу месоядните същества.

Той влезе вътре и с въздишка се отпусна на хамака. За момент помисли да включи системата за сигнализация, после се отказа. Ако нещо се случи, „Капка роса“ можеше да установи еднопосочна връзка с него посредством аварийния миниатюрен телефон в ухото му и ако внимателно фокусираха лъча, дори от контролната кула не бяха в състояние да го засекат.

Контролната кула. Той си спомни за хората, които бяха излезли от тъмното, смятано за изоставено здание, за да се упражняват в стрелба по бололини и се разсъни. Тяхното присъствие сигурно нямаше нищо общо с предполагаемата главна задача на кулата. От пристигането на „Капка роса“ не се беше мяркал никакъв самолет. Но ако хората вътре не трябваше да направляват самолети, какво правеха там? Контролираха техния кораб? Може би. Все пак, докато само наблюдаваха, нямаше защо да се тревожат.

Пири затвори очи и престана да мисли за мълчаливите наблюдатели. Забрави всичко.

За екскурзията до отдалечените села Моф смени обичайната открита кола с малък закрит автобус. Причината не беше трудно да се разбере; само на километър от Солас пътят минаваше през горите, които бяха видели от орбита.

— Нормална предпазна мярка — обясни Моф смяната на превозното средство. — Макар и рядко, понякога крисджо нападат автомобили. — Джошуа потрепери при тази мисъл и за стотен път се зачуди какво е накарало Пири да отиде самичък в гората и защо Телек му е позволила. На „Капка роса“ не знаеха абсолютно нищо за задачите, изпълнявани от Пири. За Джошуа това беше доста подозрително. По време на пътуването от Авентини двамата с Джъстин бяха умували надълго и нашироко за участието на Пири в мисията, но така и не намериха разумен отговор. Мисълта, че Телек е взела Пири, само защото поради неговите политически възгледи можеха да го изхвърлят от Съвета, не му беше идвала наум по-рано. Сега обаче я допусна, въпреки че му бе съвършено безразлично.