Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Тази планета е идеална за колонизиране, нали? — тихо попита Крис. — И поради това ще е още по-трудно да се откаже.

— На кого да се откаже? На трофтите ли?

Тя кимна.

— Съветът ще пожелае да има тази планета, както вероятно ще пожелае и другите. И за да ги вземе, ще приеме предложението на трофтите, независимо дали това е разумно или не.

Джони се намръщи. Същата мисъл се въртеше и в неговата глава.

— Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че докладът на „Капка роса“ ще е достатъчно убедителен, така че що се отнася до това решение, нашият доклад да има само характер на бележка под линия.

— Нали Лизабет Телек ще го пише! — изръмжа Крис. — След като види тези светове, тя още повече ще ги желае. Телек ще представи пред Съвета квазаманците като сакати същества, които не могат да се защитават.

— Не зная дали наистина е толкова непочтена — отговори внимателно Джони, — но с Алмо, Джъстин и Джошуа на борда ще й бъде трудно до такава степен да изопачи истината.

„Въпреки това — помисли си той, докато минаваха покрай охраната от кобри при шлюза на «Менсаана» и преодоляваха шока от хладния въздух в кораба, — няма да е лошо в нашия доклад малко да засилим черните краски. Да наблегнем, че на Чата има плоскокопитни стада, а на Фъзън плюещи змии. Всяка планета си има своите недостатъци. Трябва само да ги открием и да ги направим видими. А пък да се надяваме, че Съветът няма да ги приеме прекалено сериозно.“

По-хладният въздух на кораба вече бе започнал да действа на артрита и всяко прещракване му напомняше, че е бил малко небрежен с лечението си. Джони не би искал да види как Кубха се изплъзва от ръцете на човечеството без сериозни причини.

Но дали си заслужаваше една нова война? Е, засега не се налагаше да се взема такова решение.

Обиколката из Солас и околностите продължи цели шест дни. Серенков се чудеше как квазаманците успяха да ги ангажират толкова дълго и да им покажат толкова малко.

Във всеки случай, толкова малко важни неща. Те отделиха безброй часове за посещения на художествени галерии, културни музеи и паркове, а вечерите им обикновено бяха запълнени с многочасови дискусии с градския наместник Кимерон или други високопоставени личности, но никога, въпреки настоятелните искания на Серенков, контактната група не посети нещо, което да наподобява съобщителен или изчислителен център, нито им показаха промишлени или производствени мощности.

А такива мощности очевидно съществуваха. Беглите впечатления от междуградските пътища и относително малкият трафик по тях недвусмислено показваха, че стоките в Солас не се внасят.

— Трябва да са под земята — изказа предположение Риндстат вечерта, когато четиримата си почиваха в помещението, свързващо двете спални. — Всичките — рафинерии, производство, обработка на отпадъците. Може дори да има тунелна мрежа за разнасяне на произведените стоки.

— С изключение на по-малките предприятия, като рафинерията за бор, която видяхме през първия ден? — Серенков вдигна рамене. — Може би. Дори вероятно. Обаче сигурно никак не е лесно.

— Зависи какво целят — каза Джошуа. — Солас е чист, красив град — добро място за прекарване на свободното време, дори и ако работиш под земята.

— Или просто се страхуват всичко да е на открито — тихо подхвърли Йорк.

Серенков се опита да прогони обхваналото го напрежение. Той предполагаше, че квазаманците подслушват тези разговори и всичко, което намирисваше на военни концепции, го правеше нервен. Но от друга страна, да оставят без внимание такива нормални аспекти на човешките общества щеше да е още по-подозрително. Особено след като Йорк не се бе отказал от професионалните си интереси.

— Какво искаш да кажеш? Че са построили всичко под земята, за да запазят производствената си база от нападение?

— Или за да не бъде открита — отговори Йорк. — Не забравяйте основното ни предположение: че квазаманците са политически емигранти или заточеници, отишли по-далеч, отколкото са искали и сега не могат да се върнат, тъй като нямат звездолети.

— А може по пътя насам да са се натъкнали на трофтийски кораби? — изказа предположение Джошуа. — Когато квазаманците са емигрирали, Доминиона може би не е знаел нито за трофтите, нито за минтистийците. Ако аз бях на тяхно място и неочаквано бях срещнал трофт, навярно щях да продължа да пътувам, докато не се свърши и последната капка гориво в резервоара.

— Възможно е — каза Йорк и поклати глава. — Разстоянието до Квазама изглежда точно толкова, колкото може да измине колониален кораб с един резервоар гориво. — Той погледна към Серенков. — Предполагам, че най-напред градът е бил построен изцяло под земята. Когато им е станало тясно и никой не се е появил да ги нападне, са излезли отгоре.