Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Бололините периодично мигрират — обясни той с нежелание. — Тогава винаги се събират на стада като това и вярвам ще се съгласите, че е почти невъзможно подобна сила да бъде спряна. Затова построихме града така, че да минават през него с минимални щети.

Йорк погледна труповете по булеварда.

— С минимални щети за вас .

— Сега ще дойдат команди да ги отнесат в преработващия цех — отговори Моф. — Ще бъдат спасени и месото, и кожите.

— Не е ли по-добре да отклоните няколко животни от стадото и да ги спрете, преди да стреляте? — поинтересува се Йорк. — Така изпомачкани и месото, и кожите губят от стойността си.

— Какво правеха мохите с другите птици? — попита Джошуа, когато Моф отговори на зададените му въпроси. — Мохите винаги ли нападат по този начин? Дори и когато нямат нужда от храна?

— О! Да, разбирам. — Моф се пресегна и погали по гушата птицата на рамото си. — Тарбините не са за храна. Мохите ги използват за размножаване. Серенков — каза той и се обърна към него, — ако желаете да разгледате художествената галерия, докато тя е изпразнена за нас, ще трябва да съкратим посещението си на пазара. Тук можем да се върнем и друг път.

— Добре — съгласи се Серенков. Докато Моф ги водеше по булеварда към пресечката, където бе оставена колата, той гледаше труповете на бололините. — Често ли се случват такива неща?

— От време на време. През следващите дни може да е и малко по-често. Сега има голяма миграция. Но не се тревожете. Вероятността да бъдете близо до засегнатите улици е малка, а дори и да се случи, сигнализацията по покривите на къщите ще ви предупреди. А сега най-добре да побързаме.

Разговорът спря. Докато вървяха, Джошуа бутна с лакът Йорк и малко забави ход. Йорк се изравни с него. Когато Моф и другите отидоха няколко крачки напред, Джошуа затисна с палец микрофона на преводача.

— Ти си живял на много светове — прошепна той. — Виждал ли си мъжките и женските от един и същи вид да са толкова различни?

Йорк също сложи длан върху преводача си и внимателно вдигна рамене.

— Виждал съм и съм слушал за някои, които са още по-различни от тези, но никога не съм чувал за съвкупяване, което толкова много да прилича на стопроцентова атака. Почти като… е, по дяволите, ще го кажа направо: като истинско изнасилване.

Джошуа почувства по гърба си ледена тръпка.

— Точно като изнасилване, нали? Мохите така ги удряха, сякаш кондорини връхлитат върху зайци.

— А тарбините като луди се мъчеха да се измъкнат. Тук наистина става нещо много странно, Джошуа.

Моф се обърна към тях и ги погледна. Джошуа небрежно спусна ръката си и ускори крачка. Йорк направи същото. Джошуа знаеше, че трябва да накарат Серенков да научи истината и вече се мъчеше да измисли как да го направи. Надяваше се, че сладкодумният Серенков ще успее да се справи. Ако поведението при съешаване на мохите отразяваше някакъв биологичен принцип, жизненоважно бе да измъкнат тази информация. Освен това очевидно останалият на „Капка роса“ поддържащ екип не можеше с нищо да помогне.

— Не съм съгласна! — поклати глава Телек. — Категорично забранявам! Това е абсолютно безсмислено!

— Не е безсмислено — възрази Пири. — Осъществимо е, практично е, а и няма друг начин да получим сигурни данни. — Той вдигна глава към дисплея, на който, върху картата на Солас, местоположението на стадото бололини бе отбелязано с червено. — Ние имаме може би петнадесет минути аванс пред това стадо.

— Ти ще си навън самичък в непозната и може би опасна страна — заговори Телек, като отмяташе на пръсти с бързи, почти гневни движения. — Ще имаш ограничена връзка с нас и никаква с групата отвън. Ами ако възникне някакъв проблем? Вероятно няма да разполагаш с възможност незабелязано да се промъкнеш назад, което означава, че ако си ранен, ще съм принудена да избирам между твоя живот и по-нататъшното изпълнение на мисията.

— А ако не отида, може и никога да не разберем защо мъжките мохи изнасилват женските — отвърна тихо Пири. — Нито пък защо женските яздят бололини. Или защо е толкова трудно да се попречи на бололините да влизат в градовете.

Телек погледна към Кристофър и Намиди.

— Е? — обърна се тя към тях. — Защо мълчите? Обяснете му, че това, което предлага, е истинска лудост.

Двамата учени се спогледаха и Кристофър притеснено вдигна рамене.

— Губернаторе, ние сме тук, за да научим всичко за тази планета — отговори Кристофър, без да гледа към Телек или Пири. — Съгласен съм, че е опасно, но Алмо е прав като казва, че втори път бололините вероятно няма да дойдат толкова близо до нас.