Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Можем, ако няма никаква комуникация между града и селото — продължи да упорства Намиди. — Или ако в селата живее съвсем различна раса. Аз не чух нито Моф, нито Кимерон изобщо да говорят за селата.

Пири погледна Телек в очите.

— Може би си заслужава да изясним този въпрос.

— Така да бъде — въздъхна тя, взе микрофона и продиктува кратко нареждане до контактната група. Пири се съсредоточи върху дисплеите и зачака Серенков да постави въпроса пред Моф.

Не се наложи да чакат дълго. Колата приближаваше до пресечката на две тесни улици и когато зави зад ъгъла, имплантираната в Джошуа камера показа от двете страни на улицата постоянни на вид павилиони с отворени прозорци. Продавачите бяха наредили стоките си на високи до кръста рафтове. Десетки хора ги разглеждаха и оживено разговаряха с търговците.

— Това е главният търговски център в тази част на Солас — поясни Моф, когато колата спря на широкия булевард зад други паркирани автомобили. — В града има още осем такива центрове.

— Този начин на търгуване не изглежда много ефикасен — подхвърли Риндстат, когато слязоха от колата и тръгнаха към базара. — Да не говорим, че през зимата и при дъжд е неудобен.

— При лошо време улиците се покриват — каза Моф и посочи нагоре. Джошуа вдигна глава и Пири видя на височина на третия етаж до стените на насрещните сгради дълги покривни секции, прилични на подвижен мост. — Колкото до ефикасността, пред нея ние предпочитаме самостоятелността, свободата на личността и независимостта. Поради липсата на тези предпоставки нашите прадеди навремето са се преселили тук. Вие не казахте защо вашите предци са напуснали управлението на династиите.

— О, по дяволите — изруга Телек и стисна микрофона. — Не навлизай в политиката, Юри — инструктира го тя. — Обясни го с авантюристичен дух или нещо подобно.

— Ние сме се преселили на Авентини по различни причини — обърна се Серенков към квазаманеца. — От любов към приключенията, да видим нов свят, неудовлетвореност от живота. Все от този род.

— А не заради политически натиск, така ли?

— Може някои да са дошли и по тази причина, но поне на мен не ми е известно — отговори предпазливо Серенков.

— Кажи го на първите кобри — промърмори Пири.

— Тихо — изшътка му Телек.

Сега контактната група и ескортът квазаманци вървяха между купувачите. Едно мохо върху рамото на купувач изграчи и Риндстат се стресна. Пири отскочи настрана. Той почти бе престанал да забелязва проклетите вездесъщи птици.

— Стоките само от Солас и от региона ли са? — попита Серенков, докато минаваха покрай щанд с добре пакетирани самуни хляб.

— Не, ние търгуваме и с другите градове и села — отвърна Моф. — По-голямата част от изложените пред вас плодове и месо идват от селата на изток оттук.

— Разбирам — кимна Серенков и продължи да върви.

— Доволен ли си? — обърна се Кристофър към Намиди.

Намиди се намръщи.

— Това още не доказва, че селата са населени с хора — сдържано възрази той. — Или че са на еднакво ниво на развитие с градовете.

— Алмо?

Пири се обърна към дивана, където лежеше Джъстин.

— Какво има?

— Чух нещо. Глух тътен. От Джошуа. — Момчето млъкна, видимо напрегнато от усилието да раздели вниманието си между сензорите на Джошуа и необходимостта да говори. — Струва ми се, че се приближава.

Кристофър вече въртеше копчетата на приемника и се опитваше да намери изпратения от Джошуа сигнал, който имплантираните в Джъстин аудиоусилватели вече бяха доловили.

— Капитане, струва ми се, че приближава самолет — извика Пири към интеркома.

— Следя го — отговори Ф’ахл спокойно. — Засега не се вижда.

В следващия миг от говорителите на дисплеите се чу страшен рев и Пири едва не излетя през тавана на салона.

— Ау! — възкликна Кристофър и завъртя обратно копчето за усилване на звука. Ревът затихна до силата на човешки вик. Пири погледна екрана и видя квазаманците да изоставят пазаруването и да тичат към широките булеварди в двата края на базара.

— Какво става? — обърна се Серенков към Моф, когато ескорта също се присъедини към общия поток от бягащи. Отново се чу шум и Пири видя няколко коли да напускат булеварда и да се отправят към по-тесните пресечки.

— Стадо бололини е влязло в Солас — отговори припряно Моф. — Дръжте се по-назад. Вие не сте въоръжени.

Телек грабна микрофона.

— Няма значение. Джошуа, приближи се и разбери какво става. Декер, по-добре и ти да отидеш с него.