Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Стадото плоскокопитни ли е? — попита тя и се взря в тъмнината.

— Позна — кимна Джони. — И не се приближават. Най-малко на километър са, може би дори на два.

Крис поклати глава.

— Странно. Спомням си как учителят ми по биология се нагърби със задачата да „докаже“, че никое сухоземно животно по-голямо от кондорин не може да се ориентира по геомагнитни линии; освен ако не съществува някакво невероятно силно поле. Ще ми се сега този учител да е тук.

Джони се засмя.

— Аз пък си спомням старата теория, според която всички местни растителни и животински видове на различните светове на Доминиона са мутации на спори или бактерии, пренесени със слънчевите ветрове от Земята. Този аргумент се радваше на силна подкрепа и при откриването на трофтите и минтистите. Не зная обаче как поддръжниците обясняват с него живота на Авентини. Ако все още има такива. Предполагам, че един от рисковете пред учените е да станат смешни в очите на обществеността.

— Знаеш, че въпросът за универсалния генетичен код винаги ме е занимавал — отвърна Крис. — Защо животът, който откриваме на различни планети, има същата ДНК и форми на протеина? Изглежда необяснимо.

— Въпреки че се оказва единствената ефективна структура?

— Никога не съм харесвала тази теория. Струва ми се арогантна.

Джони вдигна рамене.

— Аз също не я харесвам. Слушал съм, че според теорията на трофтите, някакъв гигантски катаклизъм почти стерилизирал целия този регион от Космоса и унищожил първите хора, започнали космически пътувания. Останали само водорасли и бактерии, но на различните светове те се развивали при различни условия.

— Този катаклизъм наистина трябва да е бил гигантски.

— Доколкото си спомням, предполагаше се, че се дължал или на създаването на серия от свръхнови звезди, или от разпадането на централна черна дупка в галактиката.

— Хм. Доста по-просто е да се вярва, че Господ съзнателно е създал всичко по този начин.

— Това сигурно улеснява и колонистите, когато трябва да ядат местната флора и фауна — съгласи се Джони.

— Макар понякога обратното да е проблем.

Джони настръхна, но в тона на Крис не прозвуча никакво обвинение.

— Благодаря ти, че ме пусна да отида с другите днес — каза той, когато се върнаха на събитията от деня. — Зная, че обещах през това пътуване да не участвам в такива неща…

— В случай като този ти едва ли би могъл да останеш безучастен — отговори тя. — А и не беше изложен на сериозна опасност, нали?

— Не, при използване на въздушната кола и поддръжката от „Менсаана“. Все пак, през останалата част от пътуването ще се постарая да изпълня молбата ти.

Крис се засмя и стисна ръката му.

— Няма нищо, Джони. Не бих искала да седиш с ръце в джобовете, когато се налага да помогнеш. Само те моля да бъдеш внимателен.

— Винаги — увери я той, учуден от рязката промяна в отношението й. Това отново беше неговата Крис — онази Крис, която го подкрепяше в работата му през първите години след женитбата. Какво стана, та така се промени? Дали се дължеше на новата обстановка, която й припомни първите години от живота на Авентини?

Не знаеше. Но промяната му харесваше. През останалата част от пътешествието трябваше да разбере как да запази това й настроение, когато се върнат у дома.

Точно преди вечерния медицински преглед от „Капка роса“ дойде разрешение да свалят филтърните шлемове и Джошуа реши, че през часовете до лягането носът му напълно е свикнал с екзотичните миризми на квазаманския въздух. Но на сутринта групата едва бе направила три стъпки навън от квартирата и той разбра, че това му заключение е било малко прибързано.

Новата миризма приличаше на смес от печено с някакъв не особено ароматен пушек и нещо, което не можеше да определи.

Джошуа обаче не беше единственият, който я усети.

— Каква е тази миризма? — обърна се Серенков към Моф и задуши.

Моф замислено пое дъх.

— Усещам миризмата от пекарната през една улица, от рафинерията на бор 1 1 Елемент от III група на периодичната система, който се среща като свободна борна киселина, съставна част на боракса и др. — Бел.пр. и от изгорелите автомобилни газове. Нищо друго.

— Рафинерия на бор? — възкликна Риндстат. — В центъра на града?

— Да. А защо не? — попита Моф.

— Ами… — Риндстат малко се запъна. — Според мен, по-добре е такива предприятия да се строят далеч от населени центрове. В случай, че се случи авария или нещо от този род.