Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Губернаторът едва ли може да се вини за това — каза Пири и въздъхна. — Научих, че искала такива оптически датчици да се имплантират на всички от контактната група, но й отказали поради високата цена на миниатюрните предаватели с разделена честота. И сега, когато квазаманците взеха всичките ни други оптическите сензори, единствено Джошуа е този, чрез когото можем да виждаме какво става там. — Той вдигна успокоително ръка. — Джъстин, разбирам как се чувстваш, но се опитай да не се тревожиш. Квазаманците едва ли ще нападнат сега Джошуа без основателна причина.

„Предполагам, че си прав“, помисли Джъстин, но не намери какво да каже.

— Е, лека нощ.

— Лека нощ.

Пири излезе и Джъстин внимателно протегна ръце. Бе изкарал тринадесет часа на седалката и мускулите му наистина се бяха вдървили, но той почти не почувства болка, тъй като умът му беше зает с последния коментар на Пири. „Без основателна причина.“ Но коя причина е основателна за квазаманците? Някой агресивен акт или забележка, направена от групата на Серенков? Разкриването, че гласовата радиовръзка с кораба всъщност използва канал с разделена честота за предаване и на образи? Или нелегалният игломет на Йорк? Или може би външното разузнаване, което Пири вече бе решил да предприеме?

Вперил очи в тъмния дисплей, Джъстин започна да прави упражнения, натоварвайки тялото си повече, отколкото беше смятал първоначално.

На пътниците на „Менсаана“ не им се налагаше веднага да слязат от кораба, но те не бяха нагъсто. На борда беше сравнително комфортно и дори не сложиха филтърни шлемове, а останаха вътре, докато анализаторите не потвърдиха, че въздухът на планетата Чата е безопасен за тях.

Според традицията, честта да стъпи пръв на новата планета се падаше на Джони — лицето с най-висок ранг на борда. Той обаче отдавна се бе научил да поставя благоразумието над честолюбието и предостави тази чест на една от шестте кобри. Младежът отиде да изгради сензорен защитен периметър около кораба. Пътниците отново трябваше да чакат. След едночасова работа кобрата докладва, че не е открил никакви хищници в съседните гори — нито нещо видимо опасно в самия периметър — и ръководителят на групата, Рей Банион, обяви, че непосредствената площ около „Менсаана“ е достатъчно безопасна за цивилни.

Джони и Крис излязоха почти последни от главния люк на кораба. За Джони това беше връщане в неговото далечно минало. Всъщност, Чата никак не приличаше на Авентини поне след беглия оглед на флората и фауната. Но самият факт, че изглежда чужда в сравнение с добре изучената Авентини, ги правеше да имат нещо общо. Нов свят, недокоснат от човек.

— Връща към старите спомени, нали? — тихо попита Крис.

Джони пое дълбоко дъх и в гърдите му нахлуха пикантните аромати, които се носеха из въздуха.

— Прилича на Авентини, когато за първи път стъпихме на нея — отвърна той и бавно поклати глава. — Двадесет и шестгодишно момче, поразено от мащаба на онова, което се канехме да направим. Бях забравил как се чувствахме, какво постигнахме през последните четиридесет години.

— Трудно ще ни бъде да го повторим — каза Крис и се наведе да погали сплетените, подобни на лоза растения, които изглежда бяха местна модификация на трева. — Чата може да е само на тридесет светлинни години от Авентини, но ние не притежаваме транспортните възможности на Доминиона. Едва ли има смисъл да изразходваме ресурси за колонизирането й, когато на Авентини и Палатин има толкова много ненаселени площи. Особено… — Тя неочаквано млъкна.

— Особено когато цялата тази група планети е само на петнадесет светлинни години от Квазама? — завърши Джони вместо нея.

Крис се изправи, въздъхна и изчисти от пръстите си полепналата растителност.

— Слушала съм всички аргументи за буферни зони и войни на два фронта — поклати глава тя, — но не съм длъжна да ги одобрявам. И не забравям, че единствената причина да приемем Квазама като заплаха за Авентини са твърденията на трофтите.

Портативният телефон иззвъня и му попречи да отговори.

— Моро слуша — обади се той, вдигнал устройството до устните си.

— Обажда се Банион, губернаторе — чу се гласът на ръководителя на кобрите. — Нашият сателит откри нещо, което мисля, че трябва да видите.

Присъствието на Крис до него му напомни за даденото обещание този път да бъде обикновен пътник.

— Не можете ли двамата с капитан Шефърд да се справите? — попита той.