Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Всички в стаята, с изключение на танцьорите, имаха на раменете си мохи.

Моф ги заведе на няколко метра от трона. Ако седналият на него градски наместник беше изненадан от тяхната поява, той с нищо не го показа. Думите му прозвучаха весело.

— Добре дошли — чу превода в слушалката Йорк. Едрият квазаманец вдигна ръка и музикантите и танцьорите дисциплинирано спряха няколко такта по-късно. — Аз съм Кимерон, градски наместник на Солас. Приветствам ви с добре дошли в Квазама. Моля седнете.

Моф посочи редица възглавници — четири от тях, установи Йорк, поставени пред градския наместник. Серенков кимна и седна. Другите последваха примера му. Моф и останалите от ескорта останаха прави.

— Значи — каза Кимерон и потри ръце, — вашите имена са Серенков, Риндстат, Йорк и Моро и идвате от свят, наричан Авентини. И така. Какво точно — обърнете внимание, точно — искате от нас?

Серенков онемя, сякаш за момент си бе глътнал езика.

— Вие изглежда знаете много за нас — най-после успя да проговори той. — Сигурно ви е известно също, че ние сме тук, за да установим контакти с наши братя, за които не сме знаели, и да направим тези контакти взаимно изгодни.

Още преди да спре преводачът, върху лицето на Кимерон се появи хитра усмивка.

— Да, твърдите, че сте дошли с такава цел. Но защо вие, които можете да извършвате междузвездни полети, смятате, че ще намерите нещо, което да оправдае загубеното от вас време?

„Внимателно, момче — изпрати Йорк предупреждение към Серенков. — Примитивен не означава непременно наивен.“ Той погледна Моф и останалите от ескорта и съжали, че не умее да чете езика на тялото на тази раса.

Серенков бе дошъл на себе си и отговорът му беше шедьовър на привидна искреност.

— Като човек, който е открил нов свят, сър, вие сигурно знаете, че всяка планета е уникална по отношение на своя животински и растителен свят и в по-малка степен в минералните богатства. Да започнем с това, че вашите храни и лекарства сигурно са много по-различни от нашите. — Той посочи към музикантите и танцовата трупа. — Народ, който обича изкуството толкова много, колкото очевидно го обичате вие, притежава по-слабо осезаеми, но не по-малко ценни възможности за културен обмен.

— Разбира се. Но ако ние нарочно сме дошли на Квазама, за да избегнем всякакъв културен обмен? — попита Кимерон и кимна с иронична усмивка на лице.

— Тогава, господин градски наместник — тихо отговори Серенков, — ще ви се извиним за проявеното нахалство и ще поискаме разрешение да си отидем.

Кимерон го загледа замислено и в залата се възцари продължителна, тягостна тишина. Йорк отново погледна към Моф и ръката го засърбя от желание да държи оръжие. Най-после Кимерон се размърда върху трона от възглавници и наруши мълчанието.

— Е, за ваш късмет, предполагам, ние, квазаманците не сме толкова строги. Макар че някои от нашите хора биха предпочели да не е така. — Той махна с ръка и от краищата на помещението излезе нова група от петима мъже и се приближи до гостите, а Моф се присъедини към тях. — Моф, моля те, придружи гостите ни до техните квартири — каза градският наместник. — Погрижи се да бъдат задоволени всичките им нужди и организирай за утре екскурзия. Ако не възразявате — този път се обърна към Серенков, — днес следобед ще ви подложим на цялостен медицински преглед. За ваша, както и за наша сигурност.

— Нямаме абсолютно нищо против — отвърна Серенков. — Макар че ако имате някакви опасения, трябва да ви уверя, от опита, който сме натрупали на Авентини, че повечето вируси от една планета не застрашават съществата от друга.

— Нашият опит показва същото — кимна Кимерон. — Все пак няма да ни навреди, ако проявим малко предпазливост. До утре.

Серенков стана, Йорк и останалите го последваха.

— С нетърпение ще очакваме отново да се срещнем — каза Серенков и се поклони. После се обърна и тръгна след Моф, който ги изведе от залата.

„А сега право в болницата“, помисли си тъжно Йорк, когато излязоха на огряната от слънце улица и ги поведоха към колата. Самият медицински преглед не го безпокоеше, но той бе готов да се обзаложи, че на докторите ще асистира квазаманска версия на военни експерти. Ако по някакъв начин те разберат как точно се комбинира неговият часовник с калкулатора, писалката и пръстена със сапфирена звезда и какво се получава при такава конфигурация…

Серенков и Риндстат вече бяха в колата и сега беше негов ред да се качва. Той си наложи да не се мръщи, каза си, че няма за какво да се безпокои и ги последва. Военноморският разглобяем ръчен игломет бе направен така, че да не може да се открие.