Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Чудесно — съгласи се след кратко колебание Серенков. — Ние добре разбираме колко опасна може да е една планета за чуждоземни посетители.

— Добре. Първото условие е да оставите всичките си оръжия на кораба.

Йорк леко се размърда.

— Но вие току-що казахте, че Квазама може да е опасна — напомни Серенков. Той бе очаквал нещо такова, но реши да възрази. — Ако се страхувате да не използваме оръжията си срещу вашите хора, позволете ми да ви уверя, че…

— Нашите хора не се страхуват от оръжията ви — прекъсна го Моф. — Тези оръжия са опасни за самите вас. Мохите — той посочи към птицата на рамото си — са тренирани да нападат всеки, който вади или използва оръжие, освен за лов или самоотбрана.

Серенков се намръщи и разгледа птицата. Сребърно-синя на цвят, прилична на ястреб, тя отвърна на погледа му с неестествена съсредоточеност. Дългите й остри нокти се държаха за големия пагон, краката й бяха непропорционално големи. Разбра, че е ловна птица. Никога не беше виждал ловна птица, но бе слушал достатъчно разкази от професионални ловци за лов със соколи, за да изпитва нужното уважение към такива същества.

— Добре — отговори Серенков. — Ние ще…

— По моя команда и един по един — продължи Моф и отново поглади шията на птицата. — Най-напред вие, Серенков. Сложете ръка на оръжието и кажете „Оставям го!“, а после бавно го извадете.

Серенков беше закачил лазера си на колана под широкото яке. От калъфа се подаваше само дръжката.

— Оставям го! — извика той и изчака да чуе превода, преди да го изтегли.

Реакцията на мохите беше мигновена. Като една шестте птици изгракаха и разпериха криле, а две от тях дори направиха по един кръг на половин метър от главата на Серенков, преди отново да заемат обичайните си места. До него Йорк плюна и клекна. Серенков силно стисна устни, за да остане напълно неподвижен. Птиците се успокоиха така бързо, както бяха наскачали. Макар и все още с разперени криле, те стояха върху раменете на квазаманците като статуи. Серенков внимателно тръгна към люка на „Капка роса“ и остави лазера си. Като по даден знак птиците прибраха крила и Серенков се върна при групата.

— Ваш ред е, Марк — каза той, като се стараеше гласът му да звучи спокойно.

— Добре. — Марк се прокашля. — Оставям го.

Този път мохите не реагираха така буйно. При Йорк и Джошуа реакцията им беше още по-спокойна. Очевидно те твърде бързо бяха разбрали, че враждебни действия не се очакват.

— Благодаря — кимна Моф, когато и четирите лазера бяха оставени в шлюза. Той вдигна ръце над главата си. С периферното си зрение Серенков зърна движение в покрайнините на колоритния град. Към тях се приближаваше голям открит автомобил с двама квазаманци в него. Върху лявото рамо и на двамата имаше по една издатина. От пръв поглед беше ясно, че тези буци са мохи.

— Градският наместник Кимерон ви очаква — съобщи Моф. — Сега ще отидем в кметството.

— Благодаря — успя да промълви Серенков. — Горя от нетърпение да се срещнем с него.

Той пое дълбоко дъх и се опита да не гледа към мохите.

Джъстин бе учил, че в човешкия Доминион е имало култури, които са държали много на естетическата външност на сградите и първата му мисъл беше, че квазаманците са потомци на такъв клон от човешката общност. Но докато контактната група бавно вървеше по улиците, той постепенно започна да се съмнява в това си предположение. По сградите не се виждаха нито стенописи, нито рисунки на хора или животни. Цветните петна изглеждаха повече или по-малко като случайно нанесени, макар за кобрата съчетанията да бяха доста приятни. Той се чудеше дали Намиди ще намери нещо съществено в тази окраска.

Серенков се прокашля и веднага стана ясно, че ръководителят на контактната група имаше нещо друго наум, а не художествените умения на квазаманците.

— Изглежда много от вашите хора имат със себе си мохи — подхвърли той. — Мохи и револвери. Толкова ли са опасни условията в Солас?

— Рядко използваме оръжия, но когато прибегнем до тях, боят е на живот и смърт — обясни Моф.

— Аз пък си мислех, че мохите ви осигуряват достатъчно надеждна защита — намеси се Йорк.

— От някои заплахи — да, но не от всички. Може би по време на вашия престой ще имате възможност да видите в града да нахълтва стадо бололини и дори крисджо.

— Добре, но ако се случи такова нещо, не забравяйте, че ние сме обезоръжени — каза Серенков. — Освен ако не възнамерявате по-късно да ни снабдите с оръжие и мохи.