Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Може би са роби от царството на квазаманците — предположи Серенков. — Потомци на хора, отвлечени от Земята преди столетия. Във всеки случай, губернаторе, ще трябва да отидем и да се срещнем с тях.

Телек изсъска — изглежда си бе възвърнала говора.

— Капитане, какво показва анализаторът?

— Засега нищо застрашително — докладва Ф’ахл и посочи с пръст един от малкото дисплеи, които не предаваха картини от вън. — Кислород, азот, въглероден двуокис и следи от други газове в приемливи количества. Хм… никакви доказателства за необичайно висока радиоактивност и замърсяване с тежки метали. Бактериалният анализ е съвсем в началото, но засега не са се явили проблеми. Компютърът открива структури на ДНК и на протеина, подобни на тези на Авентини и смята, че няма рискове за здравето.

— Хм. Добре. По-късно лично ще проверя тези данни, но ако структурите са същите като на Авентини, микробите тук няма да представляват голям проблем. Добре, Юри, предполагам, че можем да слезем. За по-голяма сигурност най-добре да вземете филтърни балони. Номер две ще е подходящ, освен ако квазаманските вируси не са много по-малки от нашите.

— Правилно. — Серенков се колебаеше. — Губернаторе, тъй като квазаманците са изпратили посрещачи бих желал да взема целия си екип.

Шестимата квазаманци бяха стигнали почти до кораба. Пири наблюдаваше уголемена картината, очите му проучваха и най-малките подробности — израза на лицата им, сребърно-сивите птици, кацнали върху левите им рамена, закачените на коланите револвери.

— Губернаторе, според мен най-добре е Юри да отиде самичък — обади се той.

— Не, той е прав. Ние трябва да покажем, че им вярваме — каза Телек и въздъхна.

Серенков не чака втора заповед.

— Марк, Декер, Джошуа! Среща на палубата в пълно бойно снаряжение! — изчака трите потвърждения и побърза да слезе от мостика.

— Алмо? — извика Телек, когато Пири се накани да ги последва. — Ти остани да охраняваш кораба.

Пири се намръщи, но нямаше време да оспорва заповедта.

— Майкъл, Дорджей! Заемете позиция на изходния люк! — нареди той по интеркома. Двете посочени кобри и Пири веднага се отправиха назад.

Пири мина тичешком през суматохата покрай изходния люк, без да се блъсне в никого. Когато спря до Телек, Серенков тъкмо излизаше от шлюза.

Ако пътниците на „Капка роса“ бяха шокирани, в не по-малка степен същото беше вярно и за квазаманците. Групата посрещачи трепна и спря. Пири видя, че по лицата им премина изненада и учудване. Той настръхна, но квазаманците не посегнаха към револверите си. Една от птиците изграчи и размаха криле, а собственикът й нежно я погали по гушата и тя се успокои.

Пири усети, че Телек се наведе към него.

— Вярваш ли в теорията на Хърш за балиуите? — прошепна тя.

— За благословеното невежество ли? — отвърна Пири. — Нито дума. Балиуите са знаели, че ние сме от същата раса. Ако са очаквали, че ще проявим желание да освободим хора, поробени от квазаманците, те сигурно щяха да ни кажат.

Телек изсумтя. Намиди и Кристофър, забеляза Пири, очевидно бяха изпуснали размяната на реплики. Той също насочи цялото си внимание към дисплеите; очакваше квазаманците да заговорят, за да разбере играта на балиуите.

Делегацията на Квазама забележително бързо се съвзе от изненадата при срещата с контактната група — факт, който Серенков прие за добър знак. Независимо дали хората бяха роби или господари, ясно беше, че не са диваци. Серенков не бе съвсем сигурен какво трябва да очаква от този факт, но знаеше, че е добър знак.

Делегацията на квазаманците спря на няколко метра от контактната група. Серенков започна да вдига дясната си ръка, но по средата на движението една от птиците разпери крила и заплашително изграка. Той бързо я свали, почака собственикът на птицата да я успокои, после вдигна ръка на височина на гърдите с обърната навън длан.

— От името на народа на Авентини ви приветствам — каза той. — Ние идваме с миролюбиви намерения. Аз съм Юри Серенков; другарите ми са Марк Риндстат, Декер Йорк и Джошуа Моро. С кого имам честта да разговарям?

Няколко секунди провесеният на врата му преводач продължи да говори и Серенков мълчаливо отправи молитва към небесата, трофтите наистина да са вложили свястна преводаческа програма, за да не вмъкне някоя обида в поздравителното му обръщение.

Изглежда уредбата не направи никакъв гаф. Един от квазаманците пристъпи половин крачка напред и подобно на Серенков, повдигна ръка за поздрав.