Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Аха! — чу се доволното възклицание на Серенков от високоговорителя на интеркома. — Нали искахте град! Ето ви и град.

— По дяволите — промърмори Намиди и попипа клавишите на дисплея. — Това наистина е град. Я да видим! Сигурно има и електроцентрала, макар че все още не можем да открием радиопредавания. Изглежда, че най-високите здания са между десет– и дванадесететажни. Бил, виждаш ли нещо, което да ти прилича на електроцентрала?

— Почакайте — обади се Кристофър. — Тук открих странна емисия на неутрино. Опитвам се да направя спектрален анализ.

— Ето още един град. На юг и малко на запад от първия — докладва Серенков.

Джошуа бавно въздъхна, разкъсван между желанието да се втурне в салона и лично да види града и страха да не пропусне нещо важно през люка.

— Мисля, че ги виждам — каза Джъстин зад него. — Ела да погледнеш.

Джошуа отиде до люка при Джъстин, доволен, че е намерил изход от дилемата. Градовете едва се забелязваха.

— Твоето телескопично зрение открива ли нещо интересно? — попита той брат си.

— От това разстояние? Не ставай глупав. Я почакай! Дойде ми една идея.

Джъстин отиде при интеркома и натисна няколко клавиша. Миг след това вместо претъпкания салон на екрана се появи леко размазана неподвижна картина.

— Включих снимки от камерата със свръхвисока разделителна способност.

Джошуа изви врат да погледне. Градът изглеждаше съвсем нормален: сгради, улици, прилични на паркове площи.

— Не намираш ли, че улиците са разположени под необичаен ъгъл? — попита той. — Мисля, че е по-просто да бъдат север-юг и изток-запад, вместо под този кой знае какъв ъгъл.

Джошуа не подозираше, че връзката със салона не е прекъсната, докато не чу гласа на Телек:

— Ъгълът, в случай че ви интересува, е двадесет и четири градуса по посока на часовниковата стрелка от чистия север. И улиците, ориентирани на югоизток-северозапад са значително по-широки от перпендикулярните на тях. Може ли някой да го обясни?

— Същото е и при втория град — изсумтя Серенков. — Само че улиците са под ъгъл двадесет и три градуса и осем десети, но и тук схемата е същата — широки улици и перпендикулярно на тях — тесни.

— За разлика от селата, градовете изглежда не са оградени — отбеляза Джъстин, докато преглеждаше снимките от камерата.

В другия край на интеркома настъпи кратка пауза.

— Какво имаш предвид, като казваш „оградени“? — попита Намиди.

— Около селата имаше тъмни кръгове — обясни Джъстин и се върна на няколко снимки. — Предположих, че са сенки от заобикалящите ги дървета, но сега не съм сигурен.

— Интересно — промърмори Телек. — Кой е номерът на тази снимка?

— Докато се занимавахте с това — намеси се Кристофър, — получих спектъра на неутринния поток. Изглежда, че в енергетиката тук използват реакторна система деление-синтез.

Някой в салона подсвирна.

— И това ако не е прогрес — чу се друг глас по интеркома, който Джошуа идентифицира като Марк Риндстат.

— И да, и не — каза Кристофър. — Очевидно нямат надеждни централи с ядрен синтез, иначе не биха използвали такава сложна система. От друга страна, технологията на ядрено деление сигурно съществува в селата отпреди сто години.

— В такъв случай трябва да има две култури — реши Джошуа. — Градовете и селата са на различен етап на развитие.

— По-вероятно е градовете да се управляват от чуждопланетни нашественици — предположи Намиди, — докато в селата живеят само местни жители. Мисля, че е ясно от какво са разтревожени трофтите.

— Смятат, че Квазама представлява преден пост на друг народ, който се движи към техните територии — заяви мрачно Телек. — Моро, не знам кой от двама ви попита, но вече изяснихме тъмните пръстени. Това са стени около метър широки и два до три метра високи.

Близнаците се спогледаха.

— Искате да кажете примитивна защита? — попита Джъстин.

— На такава прилича — съгласи се Серенков. — Губернаторе, смятам, че ще бъде добре, ако съкратим тази част от пътуването на една до две обиколки. Те вече сигурно са ни открили и колкото по-дълго останем на орбита преди да кацнем, толкова по-малко искрени и честни ще изглеждаме в техните очи. Няма да можем да твърдим, че не сме знаели за тяхното съществуване.

— Особено ако смятаме да използваме механичния преводач на трофтите — съгласи се (според Джошуа, твърде неохотно) Телек. Той погледна скрито екрана на интеркома, за да види израза на лицето й, но то с нищо не показваше дали тя се страхува да им заповяда да слязат в змийското гнездо. „Стават двама — помисли си мрачно Джошуа и се обърна към люка. — А може пък аз да не съм прав. Вероятно съм прекалено предпазлив или дори безкрайно страхлив.“