Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Ние също ви казваме нашето добре дошли. — Секунди след него прозвуча механичният преводач. — Аз съм Моф и ви приветствам от името на градския наместник на Солас Кимерон и народа на Квазама. Преводачът ви говори добре езика ни. Как е попаднал на вашия кораб?

— Нашият преводач е машина — внимателно поясни Серенков. Той не знаеше на какво технологическо ниво са тези хора и дали биха разбрали думата „компютър“, или биха сметнали целия процес за черна магия. — Всяка изговорена от мен дума се изпраща от този микрофон в машината и тя я сравнява с познатите й думи от вашия език…

— Зная какво представлява машинният преводач — прекъсна го Моф. — Други посетители на нашата планета също са използвали такива неща, макар че ние нямаме нужда от тях. Вашата машина има същата модулация като тяхната.

Скритият въпрос беше повече от очевиден и Серенков трябваше за части от секундата да съобрази отговора си. Изглежда честността беше най-доброто решение.

— Ако имате предвид трофтите от демесна Балиу’чка’спми, ние наистина купихме от тях нашия преводач. От тях научихме и за вас, макар те да не казаха, че имате същия произход като нас. Мога ли да попитам как сте дошли толкова далеч от другите човешки светове?

Моф погледна „Капка роса“, после отново се обърна към Серенков.

— Корабът ви е голям, но е по-малък от онзи, за който се говори в нашите предания. Нормално колко души побира?

„С други думи — помисли си Серенков, — още колко души има на борда?“ Отново най-добре да отговори честно; честност, съчетана с факта, че трябва да третира Джъстин Моро като несъществуващ.

— На борда има седем души екипаж и шест члена на дипломатическата мисия — отговори Серенков. — Поради различни причини, те ще останат там.

— А през това време вие какво възнамерявате да правите?

Въпросът намери Серенков неподготвен. Той бе очаквал да проведат разговор с държавници, да обиколят района, но не и такъв въпрос тук, до самия кораб.

— Бихме желали да се запознаем с вашия народ. Да разменим информация от взаимен интерес, да сключим търговски спогодби. В края на краищата, ние имаме общо културно наследство.

Моф го изгледа сурово.

— Нашето културно наследство е борба с хората и природата — отговори безцеремонно той. — Кажете ми къде се намира този ваш свят Авентини, от който идвате?

— Ние живеем на около четиридесет и пет светлинни години оттук — отговори Серенков, като устоя на силното желание драматично да посочи към небето. — Не съм сигурен за точната посока, нито дори дали слънцето ни се вижда от такова голямо разстояние.

— Разбирам. Какви са вашите отношения с владетелите на Раджан Путра и династията Агра?

Серенков почувства как пулсът му се учести. Най-после някакви указания за времето, когато квазаманците са напуснали човешкия Доминион. Той нямаше ни най-малка представа кога са съществували споменатите династии, нито си спомняше за някаква страна Раджан Путра, но се надяваше социологическото образование на Намиди да включва и малко история. Как обаче да разбере какви са чувствата на квазаманците към споменатите династии? Ако отговорът му не им хареса, цялата експедиция, без всякакви по-нататъшни обяснения, може да бъде отнесена към графата „врагове“.

— Страхувам се, че въпросът ви не ми говори нищо. Ние напуснахме основната група човешки светове много отдавна и по онова време там нямаше правителство, което да нарича себе си династия, поне доколкото ми е известно.

Моф леко се намръщи.

— Династията Агра претендираше, че е вечна. — Серенков не каза нищо и Моф продължи: — Може би от вашите летописи ще научим какво се е случило след нашето напускане. И така: вие искате да посетите нашия свят. Колко дълго възнамерявате да останете?

Серенков вдигна рамене.

— Това зависи единствено от вас. Ние не желаем да злоупотребяваме с гостоприемството ви. Можем да си донесем и храна.

Моф се беше втренчил в прозрачния балон около главата на Серенков.

— С това на главата ще ви бъде трудно да се храните. Или имате намерение да отивате на кораба за всяко хранене?

— Няма да се наложи — каза Серенков и поклати глава. — Докато огладнеем, ще сме завършили с анализа на вашия въздух. Предполагам, че е безопасен, но сме длъжни да бъдем предпазливи.

— Разбира се. — Моф погледна съпровождащата го група, сякаш очакваше някой да има възражения. Те обаче не казаха нищо. — Много добре, Серенков. Вие и другарите ви можете да дойдете с мен в града. Но заради вашата безопасност, ще трябва да изпълнявате безусловно моите нареждания. На Квазама съществуват много опасности, дори и в Солас.