Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Пири намираше обстановката за поносима. Той беше израснал при почти клаустрофобни условия. Малкото градче „Благодарност“, оградено от гори, пълни с рогати леопарди, в смисъл на физическо пространство беше много уютно местенце. Макар че след това бе изпитал удоволствието както от по-достъпното уединение в големите градове, така и от живота сред просторите на пограничните региони на Авентини, той не беше изгубил способността да си създава умствено усамотение там, където не съществуваше физическо.

По-голяма част от останалите десет пътника, макар и в различна степен, също доста добре се адаптираха. Джъстин и Джошуа почти през целия си живот бяха живели в обща стая и дори в претъпканата каюта се чувстваха по-добре от повечето братя, които Пири познаваше. Другите две кобри, Линк и Уинуърд, бяха изкарали последните няколко седмици от интензивните занимания в казармените помещения на Академията и Уинуърд веднъж бе споделил, че в сравнение с живота там, на кораба се чувства като в дворец. Членовете на групата за контакт — която освен Джошуа включваше още Юри Серенков, Марк Риндстат и бившия моряк Декер Йорк — още при подбора бяха изследвани за невротични смущения и Пири беше убеден, че тях нищо не може да ги разстрои — поне видимо. А двамата изтъкнати учени, докторите Билман Кристофър и Хърш Намиди, бяха толкова заети с изследователската си апаратура, програмите и вариантните схеми, та навярно не забелязваха, че едва има въздух за дишане.

Оставаше Лизабет Телек.

За Пири нейното участие в мисията продължаваше да е загадка. Въпреки аргументите за необходимостта от присъствие на високопоставен член на Съвета, той не можеше да проумее как генерал-губернаторът Стигър е позволил в мисия, която прилича повече на военна, отколкото на изследователска, да участва жена. Пири беше със съвременни убеждения и не страдаше от никакви предразсъдъци относно жените доктори или инженери. Но войната бе нещо различно и Стигър, чиито корени бяха от Доминиона, трябваше да разбира това по-добре от Пири. Оттам следваше изводът, че решението е чисто политическо и от него произтичаше още по-натрапчивия въпрос: „Защо той , Алмо Пири, е включен в тази мисия?“

Това наистина го тревожеше. Напоследък нямаше голям достъп до поверителна информация, както по времето, когато поддържаше тесни връзки със семейство Моро. Въпреки това бе очевидно, че Стигър не би включил Телек в мисията, ако не разчиташе нейният доклад и препоръки за Квазама повече или по-малко да съответстват на неговите очаквания. Пири беше добър приятел с Джони Моро, който и като губернатор и като почетен губернатор често кръстосваше шпага с Телек и въпреки това тя бе поискала групата на Пири да я охранява на Авентини; и представи пред губернаторите оценката на Пири за живата сила и за разходите, свързани с мисията; и предложи Пири да командва групата кобри.

Защо правеше всичко това? Дали не се опитваше по този начин да го спечели за своята по-агресивна кауза по въпроса за Квазама? Или му предоставяше последен шанс за истинска работа на кобра, преди да започнат да се проявяват неизбежните последствия от имплантациите в тялото му? Или го правеше с надеждата, че когато той се пенсионира и бъде назначен за консултант, от благодарност ще стане неин политически съюзник? Или просто бе решила, че е най-подходящият човек за тази работа и поне веднъж беше пратила по дяволите всички политически съображения?

Той не знаеше какъв е отговорът и скоро му стана ясно, че по пътя за Квазама няма да го научи. Дипломата по биология на Телек не можеше да й помогне в претъпканата менажерия на „Капка роса“. Тя хитро се опитваше да поддържа връзки с всички и в същото време да се държи като официален ръководител на мисията. Очевидно бе обаче, че няма да има никаква възможност да даде разумно обяснение за своите намерения и мотивации. Може би това щеше да стане, когато пристигнеха на Квазама и контактната група дебаркираше. При условие, че тогава изобщо им останеше време за нещо.

Така че Пири прекарваше времето си в разработване на вариантни планове за различни обстановки, поднови дружбата си с близнаците Моро и докато слушаше монотонното бръмчене на двигателите на „Капка роса“, си мислеше дали не е пропуснал нещо. Той се стараеше да избяга от кошмарите за неочаквано, неизбежно бедствие.

При полет с икономична, високоефективна скорост „Капка роса“ щеше да измине разстоянието от четиридесет и пет светлинни години до Квазама за малко повече от месец. При максимална скорост и често презареждане при трофтите щяха да са достатъчни само шест дни. Капитан Ризън Ф’ахл избра сравнително консервативен среден курс, както поради страх от остарелите системи на „Капка роса“, така също и — предполагаше Пири — поради все още съществуващото недоверие към трофтите.