Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Когато претъпканата кола тръгна между изпъстрените сгради, той все пак се обезпокои. Войникът беше длъжен да се тревожи от промяната на обстановката.

Стаята, определена за Джошуа и Риндстат остана тъмна и тиха. Джъстин почака половин час, после изключи апарата за директна връзка и седна на канапето. В салона на „Капка роса“ също бе тихо. Там беше само дремещият Пири. Джъстин внимателно тръгна към вратата, за да раздвижи изтръпналите си мускули.

— Ако си гладен, в ъгъла има храна.

Джъстин се обърна и видя Пири с въздишка да протяга ръце и да става от седалката си.

— Извинявай, без да искам те събудих.

— Няма нищо. Във всеки случай, не съм дежурен. Просто чаках да се освободиш, за да разбера как си.

— Добре съм. — Джъстин седна до другата кобра с табла в ръце и започна да яде. — Как ти се вижда?

— О, по дяволите, не зная — изпъшка Пири. — Не съм сигурен, че можем да приемем буквално всичко, което казват или вършат. Този градски наместник, например. Наистина ли притежава атавистични прояви на стара деспотична традиция или всичко това беше представление, за да ни обърка? И действително ли вършат някаква работа там?

— Я стига — изръмжа Джъстин с пълна уста. — Кой би могъл да работи в такава бърлога?

— За теб е бърлога, защото не си свикнал — отвърна Пири. — Музиката всъщност има успокояващ ефект и позволява на хората да мислят по-логично.

Джъстин отново си представи видяното в кабинета на градския наместник. Възможно е, реши той, наведените над масите хора все пак да са вършели нещо .

— А какво ще кажеш за пушека?

— Може би съдържа някакви транквилизатори.

— Може би. Ще ми се да имаме проба от този въздух и да го анализираме. — Той изсумтя. — Макар че това няма кой знае колко да ни помогне.

Джъстин се намръщи. При медицинския преглед всякаква записваща и анализираща апаратура на контактната група учтиво, но категорично, бе конфискувана. Единственото, което Серенков успя да постигне с енергичните си протести, беше обещанието на Моф, че когато се върнат на кораба, ще си я получат.

— Бях се включил към сензорите на Джошуа — обясни Джъстин. — Останах с впечатление, че Телек побесня от случилото се.

— Меко казано. Едва не избухна. — Пири бавно поклати глава. — Почвам да си мисля, че беше права като каза, че шансовете да постигнем желания резултат все повече намаляват. При това развеждане като опитомени зверчета и то без апаратурата си, Юри не може да научи нищо, което квазаманците държат в тайна. А ние оттук, разбира се, с нищо не можем да помогнем.

Джъстин го погледна подозрително.

— Да не би да мислиш, че след ден-два някой ще тръгне на среднощна разходка из града да разузнава?

— Не знам как иначе ще можем да установим истинския потенциал на тяхната заплаха — каза Пири и вдигна рамене.

— А ако ни хванат?

— Ще си имаме неприятности. Затова операцията трябва да се възложи на някой, който знае как да я извърши.

— С други думи, на някоя кобра или на Декер. И тъй като ние си личим, а пък Декер е не само под наблюдение, но е и невъоръжен, малко вероятно е да успеем.

Пири въздъхна.

— Засега си прав. Но може нещо да се промени. — Той погледна Джъстин. — Все още не би трябвало да го знаеш, но Декер не е невъоръжен. Той има със себе си разглобяем ръчен игломет.

— Какво има? Алмо, но те казаха да оставим всички оръжия. Ако го хванат с това…

— Ще си има сериозни неприятности — довърши Пири вместо него. — Зная. Но Декер не иска групата да бъде напълно безпомощна. При голямата проверка иглометът остана неоткрит.

— Доколкото на теб ти е известно.

— Все още е в него.

— Чудесно — рече Джъстин. — Надявам се флотът да е направил от него не само отличен стрелец, но и търпелив човек.

— Сигурен съм — изсумтя Пири и се изправи с лекота, което вероятно се дължеше единствено на имплантираните серводвигатели. — Смятам да убия няколко часа в сън. Ако си достатъчно умен, след като свършиш с упражненията и ти ще направиш същото.

— Да — съгласи се Джъстин и се прозина. — Преди да си заспал, би ли ми казал кога смята Телек да се сменим с Джошуа?

Пири спря пред вратата с нескрито огорчение на лицето.

— В настоящия план се предвижда Джошуа да остане там в обозримото бъдеще.

— Какво? — извика Джъстин и го погледна. — Планът ни не беше такъв.

— Зная — отвърна Пири и безпомощно вдигна рамене. — Обърнах й внимание. Но в момента положението изглежда много стабилно и…

— И тя твърде силно желае да се възползва от предаваните от Джошуа картини. Така ли е?