Моф поклати глава.
— Досега не сме имали аварии с неприятни последици. А и оборудването е най-безопасно точно там, където се намира.
— Интересно — промърмори Серенков. — Може ли да разгледаме рафинерията?
За миг Моф се поколеба, после кимна.
— Предполагам, че е възможно.
Той нареди на шофьора да спре до тротоара и слезе, последван от четиримата авентинци и пет квазаманци. Рафинерията се оказа през един блок, разположена в най-обикновена сграда между два от широките булеварди на Солас.
Джошуа никога преди това не бе виждал такъв вид промишлено предприятие и многото резервоари, тръби и забързани квазаманци създадоха у него впечатление по-скоро за бъркотия, отколкото за ефективно производство. Но Риндстат — и в по-малка степен, Йорк — бяха възхитени.
— Чудесна технология — коментира Риндстат, докато оглеждаше главното хале. — Никога не бях чувал за извличане на бор чрез студено барботиране с газ. Какъв е този газ, ако мога да попитам?
— Не съм сигурен — отговори Моф, — но мисля, че е някакъв катализатор. Вие специалист ли сте в тази област?
— Не, не съвсем — поклати глава Риндстат. — Но съм се интересувал от много неща. Като преподавател трябва да поназнайвам от всичко.
— Значи сте специалист по всичко. Разбирам.
В тона на Моф прозвуча нещо, което не се хареса на Джошуа, сякаш квалификацията на Риндстат постави под съмнение мирните намерения на мисията.
— Марк, мислиш ли, че за Авентини тази технология ще представлява интерес? — попита той с надеждата, че Риндстат ще разбере намека.
Той наистина го разбра.
— Повече от сигурно. Борът играе важна роля най-малко в десетина промишлености и макар използваните у нас технологии да не са скъпи, нещо по-евтино винаги ще бъде добре дошло. Моф, ще можем ли по-късно да обсъдим този въпрос? С градския наместник Кимерон или с някой правителствен чиновник.
— Ще предам искането ви — отвърна Моф. Тонът му беше неутрален, но според Джошуа, той още не се бе успокоил. „С тези хора сякаш вървим през минно поле“, помисли си Джошуа.
— Е, смятам, че можем да тръгваме — каза Серенков. — Бих желал да разгледаме художествената галерия, за която споменахте онзи ден. Може би ще видим някой от вашите шедьоври.
— Разбира се — съгласи се Моф. — В такъв случай да се връщаме при колата.
— Откри ли нещо? — попита Телек.
— Нищо — отвърна Кристофър и вдигна глава от терминала. — Отново установявам, че тези летописи са непълни.
— Сигурно. Значи квазаманците или са създали нова технология, или ни лъжат, че е рафинерия за бор.
Интеркомът иззвъня. Пири се наведе към апарата.
— Слушам.
Беше капитан Ф’ахл.
— Току-що намерих корелацията, която се мъчат да открият вашите хора — съобщи той. — За онези прекомерно широки улици в Солас и другите градове. Оказва се, че са разположени успоредно на силовите линии на геомагнитното поле на Квазама.
Изведнъж всички в салона забравиха загадките около рафинерията за бор.
— Повтори — каза Кристофър и се обърна към интеркома.
Ф’ахл повтори съобщението.
— Можеш ли да дадеш някакво обяснение за това, капитане? — попита Телек.
— Нищо, което да има смисъл — отговори Ф’ахл. — Не е необходимо да построиш на верев целия град, само за да използваш полето за навигация, пък и то е прекалено слабо, за да има някакво влияние върху електрическата мрежа.
— Освен ако периодически не пулсира — промърмори Кристофър. — Не, дори и в такъв случай това разположение няма смисъл.
— Може би е във връзка с тяхната далекосъобщителна система — предположи Телек. — Предаване на модулирани сигнали по силовите линии или нещо от този род.
От ъгъла на салона Намиди я погледна ядосано.
— Защо не се откажеш от мисълта, че квазаманците имат далекосъобщителна система? — изръмжа той. — Вече видяхме, че на Солас както за пренос на енергия, така и за съобщения се използва жична мрежа. Всъщност, друго не им трябва.
— Но такава мрежа между градовете не съществува. Да не говорим за малките села — възрази Телек. — Хайде, Хърш, концепцията за изолирани градове-държави може да ти изглежда привлекателна, но като политик ще ти кажа, че тя не е приемлива. Не е възможно квазаманците просто да са забравили принципа на електромагнитите вълни или на обединеното правителство.
— Така ли? Тогава какво е твоето обяснение за стените около селата?
— Ами твоето за липсата на такива стени около градовете? — раздразнено попита Телек и поклати глава. — Не можем да допуснем, че селските общности са примитивни и воюват помежду си, а в градовете са развити и не воюват.
Читать дальше