Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Двамата мъже последваха Моф. Никой от квазаманците не изглеждаше особено разтревожен от онова, което щеше да се случи, но когато Пири погледна по-внимателно, разбра, че това не важеше и за мохите. Всички птици, които виждаше, бяха настръхнали, разперили криле и изобщо проявяваха признаци на възбуда.

Сега шумът ясно се чуваше, тъй като Джошуа и Йорк бяха стигнали до третата редица наблюдатели.

— Готови! — долетя уловена от сензорите на Джошуа команда. Някой на десния фланг в първата редица извади револвер и го насочи напред. Чуха се още няколко команди и цялата първа редица последва примера му. По отсрещната страна на булеварда Пири видя да чака друга група хора, също с извадени оръжия.

— Ситуация на кръстосан огън, Декер — извика Пири към микрофона, който Телек все още държеше, и заглуши нейните инструкции към групата. — Следете за проблеми.

Шумът се превърна в рев. И тогава се появиха животните.

Пири веднага разбра защо квазаманците смятаха, че трябва да ходят въоръжени. Самият факт, че цяло стадо животни бягаше панически през техния град, пораждаше силно безпокойство, но дори само едно такова животно беше достатъчно основание за сериозна тревога. Дълги по два метра, бололините бяха със силна мускулатура и с копита, които можеха да чупят камъни. На масивните си глави имаха яки рога, гърбовете им бяха набраздени с ивици от тридесетсантиметрови игли, като на таралеж, които дори рогатите леопарди на Авентини с гордост биха носили. Вече се виждаха най-малко сто, плътно прилепени едно до друго животни, а зад тях следваха други. Пири инстинктивно изпадна в състояние на реакция за автоматична стрелба. И точно тогава квазаманците откриха огън.

Стреснат, Кристофър изсъска нещо и дори Пири, който имаше представа какво ще последва, трепна при залпа. В Доминиона много отдавна простите експлозивни огнестрелни оръжия бяха заменени с лазерни и по-съвършени ракетни патрони, но този прогрес очевидно бе подминал Квазама. Револверите пред Джошуа трещяха като миниатюрни гранати и някои от бололините в стадото се олюляваха и падаха.

Пири тъкмо гледаше едно животно, когато то беше ударено. Така той пръв в салона видя жълтокафявата птица, която излетя от трупа.

Беше почти два пъти по-голяма от мохо и имаше същия хищнически вид. Доколкото можа да види, птицата се криеше между бодлите върху гърба на бололина. Миг по-късно Джошуа насочи сензорите си нагоре и Пири видя във въздуха много птици, вероятно също напуснали умиращи бололини.

Ято мохи бързо се приближаваше към тях.

— Те са пощурели! — изкрещя Кристофър. Гласът му едва се чуваше от стрелбата. — Тези птици са по-големи от тях!

— И също приличат на хищници — изръмжа Телек. — Нещо не е наред. Обикновено хищниците не се нападат помежду си. Джошуа, следи птиците!

Дисплеят се спря на една картина и Пири наблюдаваше с болезнено увлечение как едно мохо се спусна зад една от по-големите птици и я връхлетя с протегнати нокти. Удари я с криле, хвана я и за части от секундата я възседна. По-голямата птица енергично се изви, но без особена полза, отново се опъна…

Мохото разпери криле и се отдели от гърба й. Без да прави опит за преследване, то лениво полетя обратно към тълпата квазаманци.

— Какво става, дявол да го вземе? — промърмори Телек.

Пири не би могъл да го изрази по-добре.

Сега Джошуа насочи поглед към улицата. Стадото не се виждаше, а през бавно падащия прах се провидяха около двадесет трупа на животни, обезобразени в различна степен. Един от квазаманците — Пири видя, че е Моф — отиде на булеварда и внимателно се огледа в двете посоки. После прибра револвера си в кобура и се върна. Като по сигнал, всички прибраха револверите си и тълпата започна да се разпръсва.

Телек силно стисна микрофона.

— До Юри! До всички! Разберете какво беше всичко това. Специално изяснете въпроса с птиците.

Пири повтори заповедта, макар да се съмняваше, че има нужда да се напомня на контактната група.

Джошуа, разбира се, не се нуждаеше от нареждането на Телек, за да извърши нещо толкова очевидно. Изгарящ от любопитство, той едва изчака Моф да излезе от разпръсващата се тълпа, за да зададе първия си въпрос.

— Как тези животни са успели толкова лесно да влязат в града? — попита той.

Моф се намръщи и погледна към Йорк.

— Казах да стоите назад.

— Извинявайте. Тези… бололини ли ги нарекохте? Какво правеха тук?

Сега към групата се бяха присъединили Серенков и Риндстат, както и помощниците на Моф.