Тимъти Зан - Блекколар

Новак се замисли.

— Ами сигурно е разбрал от контактите си в Радикс…

— Добре. Но те откъде са разбрали точно кои блекколари са участвали? Лейт никога не би издал плана си, а информацията не беше публично достояние. Тогава остава един-единствен източник.

Новак поклати глава.

— Доводът ти не е много сериозен.

— Още не съм свършил. — Скайлър измъкна от джоба си новата си карта. — А какво смяташе да го попиташ, когато той за първи път спомена за фалшификатора?

— Когато ти ме прекъсна ли? Исках да разбера защо някой ще се опитва да подправя нещо, което не може да се подправи?

— Добър въпрос. А пък аз исках да попитам защо Тремейн никога не е споменавал за тези фалшификатори? — Скайлър разгледа картата на слабата светлина. — Чудесна изработка. Разглеждах я цели десет минути и не открих нито една грешка.

Новак не сваляше замисления си поглед от Валънтайн.

— Лейт спомена, че в Стрип са го подложили само на визуална проверка. Едва ли колитата биха останали в неведение за съществуването на подправени карти. — Той посегна и вдигна дясната ръка на Валънтайн. На нея блестеше пръстен с драконова глава. С известно усилие той го свали. — Да видим — каза и разгледа пръстена на светлината на джобното си фенерче. — Ако е шпионин на колитата, то това трябва да е имитация… хм. Зад кръста има знак „Центавър А“. — Той драсна с пръстена върху металното табло и внимателно разгледа драскотината и върха на пръстена. — И металът е истински — въздъхна Новак и подаде пръстена и фенерчето на Скайлър.

— Може да е откраднат — предположи Скайлър, но още докато го казваше, усети, че не е съвсем сигурен. До този момент беше сто на сто сигурен в заключението си, но пръстенът разколеба решението му да убие Валънтайн. — Въпреки това не смятам, че трябва да идва с нас.

— Добре, ще го разпитаме, когато се върнем.

— Може… — Скайлър внезапно замълча. Нещо в пръстена привлече погледа му.

— Какво има?

— Разгледай внимателно очите — тихо отвърна Скайлър и му подаде пръстена.

— Ами нормални са, зениците са издълбани в метала — каза Новак. После дълго разглежда пръстена. Когато отново вдигна очи, лицето му приличаше на каменна маска. — Оригиналните очи са извадени. Тези са добавени впоследствие. Този пръстен е бил на комскуер.

— Или на някой по-старши.

— Това изяснява нещата. Но също така означава, че колитата са запознати с намеренията ни. Трябва да променим плановете си.

— Знам. — Скайлър се намръщи. — Целия следобед си блъскам главата, за да измисля нещо.

— Значи не си положил достатъчно усилия. Отговорът е ясен.

— Не, и дума да не става. — Скайлър поклати глава.

Новак продължи да настоява.

— Виж, опитваш се да бъдеш благороден, но само си губиш времето. Това е единственият начин да се измъкнем и ти го знаеш.

Така беше, но това не го улесняваше.

— Не мога да позволя…

— Рейф — тихо каза Новак, — искам да измъкна Дженсън или да му помогна да умре бързо. Той ми е приятел. Моля те, остави ме да поема този риск.

— Добре — въздъхна примирено Скайлър. — Ще оставим колата тук — те вероятно я знаят. Лесно ще намерим друга. — Той извади ножа си. Да екзекутираш шпионин не е равностойно на убийство. — И Валънтайн ще остане тук.

Той вдигна ножа, но Новак докосна ръката му.

— Аз ще го направя. Предполагам, че залавянето на Дженсън е негово дело.

След минута двамата блекколари напуснаха колата, нарамили експлозивите и оборудването си.

Прозорците на десететажната административна сграда бяха тъмни, с изключение на първите три етажа. В една празна сграда на отсрещната страна на улицата Скайлър за сетен път свери плановете на етажите, които бяха открили сред останалите карти.

— Наясно ли си къде трябва да минеш? — попита той сянката, изправена до него.

Новак кимна.

— Първият етаж на запад, после — контролната зала и втората подпорна колона. — Гласът му беше спокоен, ръцете му уверено провериха импровизирания вързоп, който метна на гърба си.

Точно този вързоп най-много тревожеше Скайлър. Експлозивът, макар и загърнат в бронежилетката на Валънтайн, пак можеше да избухне от директно попадение на лазерен лъч. Но за краткото време, с което разполагаха, не бяха успели да измислят нещо по-сигурно.

— Добре. — Още много други думи можеше да каже на Новак, но усещаше, че той не желае да ги чуе. Скайлър преглътна и се задоволи само да стисне рамото на приятеля си. След което двамата излязоха мълчаливо.