Тимъти Зан - Блекколар

Но ако Лейт беше прав, то някой в Радикс също вече беше наясно с нещата. Кейн потрепери и ускори крачка.

— Невероятно. — Полковник Икинс бавно поклати глава, вперил поглед в чашата си. — И то под носа ни. Как мислите, дали все още са в работно състояние?

— Вероятно. — Чашата на Голуей стоеше забравена върху бюрото пред него. „Някой ден ще разберете“, му беше казал Лейт на космодрума в Плинри. Това му беше достатъчно, за да се досети, че блекколарите са по следите на нещо голямо. Но чак толкова голямо… — Ако системите на корабите са изключени или оставени в състояние на ниска готовност, единственото, което би могло да се случи, е слабо изтичане на гориво или въздух, или незначителна корозия на вътрешните части.

— Изглежда, добре сте запознат — изкоментира Апостолерис, след като приключи телефонния си разговор.

— Баща ми служеше в звездните сили — обясни Голуей. — Дженсън още ли се държи?

Апостолерис кимна и каза:

— Но въпреки това ще го пречупим.

— Има ли смисъл? Шпионите ви вече доложиха всичко, което би могъл да знае. Защо просто не го убиете?

— Мъртвата примамка не привлича риба. Или вече забравихте за Скайлър и Новак?

— Те няма как да разберат, че е мъртъв.

Икинс вдигна поглед от чашата си и каза:

— Вие все още вярвате, че те ще се опитат да го спасят. Това няма да е като в затвора „Цербер“, Голуей. Този път ги очакваме.

Голуей потри уморено челото си.

— Знам, но не бих искал отново да ги подценим.

— Няма — мрачно го увери Апостолерис. — А за Дженсън сте прав. Не мисля, че знае нещо полезно. Но Скайлър и Новак са били през цялото време с Лейт и вероятно са запознати по-добре с плановете му.

— Шпионите ви в Радикс имат по-добра възможност да се доберат до тази информация — настоя Голуей.

Апостолерис изсумтя презрително.

— Признайте, че просто ви липсва решителност, нали? Може би затова са успели на Плинри. А?

Голуей не отговори. Със закъснение осъзна, че Апостолерис възприема действията на блекколарите на лична основа, сякаш водеше дуел с Лейт. А това беше твърде опасно заблуждение. Префектът явно не си представяше общата картина на войната, съсредоточавайки се върху отделни дребни надмощия. Държеше се като неопитен шахматист, оценяващ позицията си върху дъската само по броя на взетите фигури.

Голуей въздъхна и погледна часовника си. Четирийсет минути до залез-слънце. Скайлър едва ли щеше да действа по-рано. Блекколарите имаха експлозиви и фалшиви лични карти, а от последните донесения стана ясно, че капанът на Апостолерис е готов за действие. И това щеше да коства живота на много хора. Изглежда, Апостолерис беше прав, май наистина му липсваше решителност. Не му допадаше да се убива ненужно.

Голуей се размърда. Взе чашата и отпи от изстиналата напитка. До залез оставаха трийсет и осем минути.

— Десет минути до залез-слънце — докладва Валънтайн от предната седалка на паркираната кола.

Скайлър мълчаливо кимна. Плътни облаци покриваха небето и слънцето не се виждаше. Уличните лампи вече светеха и Скайлър прецени, че скоро ще е съвсем тъмно.

— Кога тръгваме? — попита го Новак.

— След половин час. Ще ни е нужен един час да поставим експлозивите, а дотогава ще стане достатъчно тъмно, за да действаме.

Докато говореше, огледа бързо околността. Нямаше жива душа. Преди час сам беше избрал тази търговска улица, за да паркират на оживено място. Но сега всичко изглеждаше безлюдно. Той извади безшумно нунчакуто от калъфа. Пое дълбоко въздух, замахна и удари Валънтайн в основата на черепа.

Още преди аржентианецът да падне Новак вече беше извадил своето нунчаку.

— Какво…

Скайлър го прекъсна, рязко поклащайки глава, после направи бързо четири сигнала с ръка. Новак остави нунчакуто и се пресегна под таблото. Секунда след това извади две разкачени жици. Скайлър извади портативния неутрализатор и му го подаде. Новак свърза жиците към него и го включи. Устройството заработи, но светна зелено.

— Няма бръмбари. По-хитри са, отколкото очаквах — прошепна Скайлър.

— Кои, колитата ли? — Новак все още изглеждаше объркан.

— Да. Вероятно са сметнали, че шпионинът им е достатъчен.

Новак погледна сгърчената фигура на Валънтайн, после Скайлър — очакваше обяснение.

Скайлър въздъхна.

— И ти го чу, като се издаде. Спомни си, когато ни предложи проникването с хитрост. Каза, че можем да опитаме същото като О’Хара и Хевън. Откъде можеше да знае, че именно О’Хара е участвал в нападението върху затвора?