Тимъти Зан - Блекколар

— Е, и какво предлагаш? — попита спокойно Новак, а на задната седалка Скайлър леко помръдна при мисълта за бушуващия вулкан, скрит под това привидно спокойствие.

— Проникване с хитрост — отвърна Валънтайн. — О’Хара и Хевън ни демонстрираха какво може да се направи с една лична карта. Стандартното мислене на служителите не се отличава с гъвкавост. Покажете им това, което очакват да видят, и току-виж ви пуснали без проблем.

— Чудесно — малко рязко се намеси Скайлър. — И как ще се сдобием с лични карти? Номерът на Кейн тук няма да мине.

— Вярно е, но те едва ли правят пълна компютърна проверка на всеки, който влиза. Ако имаме лична карта, която отговаря на отпечатъците от пръстите и на ретината, би трябвало да успеем.

Скайлър помълча. Идеята заслужаваше да се обмисли. За разлика от Каларанд, цялата администрация на Милер бе съсредоточена в едно десететажно здание. През двата часа наблюдение двамата с Новак бяха видели неимоверно количество хора да влизат и излизат през главния вход — от очевидни колита до най-обикновени граждани, като последните минаваха през двора, съпроводени от въоръжена охрана.

— Може и да стане, ако имаме карти.

— Добре, защото можем да намерим. — Валънтайн направи ляв завой и насочи колата към бизнесцентъра на Милер. — Докато вие обикаляхте, аз събирах слухове. Осъществих контакт с малкото останали от Радикс.

— Е, и? — нетърпеливо попита Новак.

— И — все още се намират хора, които подправят лични карти.

Скайлър се наведе напред, за да вижда по-добре лицето на Валънтайн.

— Колко добри са тези фалшификати?

— Напълно приемливи.

— Но ако няма информация в компютъра, как… — Новак прекъсна въпроса си, защото Скайлър докосна с пръсти гърба му.

— Нали ви обясних — раздразнено възкликна Валънтайн. — Няма да проверяват подробно всеки.

— Може да успеем — каза Скайлър; мислеше бързо. — Има ли начин да намерим малко експлозиви?

— За какво са ви експлозиви? — обърна глава към него Валънтайн.

— За отвличане на вниманието. Ще поставим наоколо експлозиви и част от охраната ще излезе извън стената, за да провери какво става. После ще взривим дупка в стената, те ще помислят, че сградата е атакувана, ще се върнат вътре и вероятно точно в този момент няма да им е до щателна проверка на личните карти. Тогава ще опитаме да се промъкнем.

— Даа… идеята не е лоша — след кратък размисъл каза Валънтайн. — Кога ще ударим? С падането на нощта ли?

— Или няколко часа по-късно — отвърна Скайлър. — Хайде да намерим фалшификатора и експлозивите, преди да решаваме за часа. Първо експлозивите — добави той. — Ако фалшификаторът е под наблюдение, няма да е зле да имаме средства, с които да се бием.

— Вие решавате — съгласи се Валънтайн и на следващия ъгъл зави надясно. — Знам с кого да говорим. След пет минути ще сме там.

Скайлър се облегна назад и погледна нагоре. Дъждът беше спрял, но по небето отново се събираха тежки облаци. Скайлър се надяваше, че ще се задържат до вечерта. Това щеше да им помогне да започнат по-рано опита за проникване.

Също така се надяваше Дженсън да издържи дотогава.

На голямата маса в конферентната зала седяха само Тремейн и Бакши. Кейн, който вървеше след Лейт, взе един стол и седна срещу тях, макар в момента да желаеше да е навън пред вратата заедно с Мордикай и Куон. След последното изпълнение в „Цербер“ очакваше словесна атака. За негова изненада бурята се размина.

— За човек, който така ревностно защитава дисциплината, държането ви не може да се нарече образцово — с мек тон започна Тремейн. — Какво би трябвало да направим, за да спечелим доверието ви?

— Надявам се, че ветераните са пристигнали благополучно? — запита Лейт.

Тремейн кимна.

— Преди няколко минути Роуд доведе последната група.

— Чудесно. Предполагам, трябва да спомена, че използвахме Лиана Роуд, защото тя обяви, че напуска Радикс.

— Да, вече се досетих. Хитро, защото самият вие ми обещахте да се консултирате с мене, когато използвате член на Радикс. — За момент очите на Тремейн блеснаха гневно. — Но въпросът е спорен. Каквито и да са бъдещите й планове, Роуд все още е в Радикс.

— Спорен, как ли не. — Бакши изглеждаше още по-ядосан. — Вие нарушихте нашия договор, точка по въпроса. Можете ли да ми посочите поне една причина, която да ми попречи да ви изхвърля още сега на улицата заедно с цялата тази група?

— Чакайте малко. Не можем да направим това — прекъсна го Тремейн. — Технически ветераните са избягали от затвора. Ако ги хване, Апостолерис ще им наложи тежки присъди. А колкото до блекколарите, те постигнаха целта си.