Тимъти Зан - Блекколар

Лейт завърши речта си и за известно време в гаража се възцари тишина. Неочаквано тълпата отново се раздвижи и един висок масивен мъж излезе напред и застана по средата между Лейн и Тремейн. Изгледа последователно двамата и накрая се обърна към блекколара.

— Комскуер, аз съм командир Гарт Нмура, сред присъстващите съм с най-старши чин. — Гласът му имаше акцент, който Кейн не можа да определи. — Обърнах внимание, че на края на речта си пропуснахте да ни наредите да ви сътрудничим. Имате ли намерение да издадете подобна заповед и ако е така, на основание на какви пълномощия?

— Лично аз бих предпочел сътрудничество на доброволни начала — отвърна Лейт. — Но след като е необходимо… — той посочи Кейн — моят колега Алън Кейн е упълномощен от генерал Кратохвил от Земята. Аз самият съм пряко подчинен на генерал Лепковски, командващ сектор на Плинри.

— Това са само думи — възрази Нмура.

— Вярно е. От друга страна, какъвто и документ да ви покажа, вие не можете да го проверите, след като нямате възможност да се свържете с тези, които са го издали.

— Така е — кимна Нмура. — Но това не е само проява на упорство от моя страна. Вие искате от нас да заложим живота си и сигурността на семействата си, а аз не мога да дам такава заповед, уповавайки се само на думите ви. Това може да се окаже измамническа клопка.

— Твърде е проницателен за коли — промърмори Куон. От другата страна на Кейн Мордикай изръмжа в знак на съгласие.

— Освен това — продължи Нмура и хвърли поглед към Тремейн — оставам с впечатление, че ръководството на Радикс също не ви се доверява напълно.

Лейт понечи да отговори, но Тремейн се намеси.

— Това не е вярно, командир. Нашата активност бе сведена до минимум умишлено, по молба на комскуер Лейт. Но действията им винаги са имали пълната ни подкрепа.

Кейн го погледна изненадано. Искреността в гласа на ръководителя на Радикс съвпадаше с тази, изписана върху лицето му. Кейн с усилие запази неутрално изражение и се опита да отгатне какво е намислил Тремейн.

Нмура продължаваше да се колебае. Отново изгледа Лейт, после пак Тремейн и го попита:

— Искате да кажете, че се доверявате на комскуер Лейт?

— Най-доброто доказателство е, че той е блекколар комскуер. Това ни дава основание да му се доверим.

— Разбирам — замислено каза Нмура. Приличаше на човек, който се опитва да открие посоката на вятъра в спокоен ден. — Но въпреки това рискът остава.

От тълпата се чу глас:

— Гарт, мога ли и аз да кажа нещо?

Нмура извъртя глава, за да види говорещия.

— Разбира се, Рейд. Давай.

— На мене пък ми се струва, че твърде дълго преливаме от пусто в празно — каза Рейд. Гласът му беше силен и уверен, с интонация на неофициален лидер. — Според мен тук се открива реална възможност да ударим рикрилите, а всеки, който не вярва на този човек, нека си припомни дали е имало случай, в който блекколарите да рискуват главите си за нещо безнадеждно. — Около него се разнесе одобрително мърморене и той повиши глас, за да го надвика. — Също така мисля, че не трябва да забравяме колко пъти Радикс рискуваха, за да ни осигуряват редовно идунайн. Нека не оставяме у хората убеждението, че звездните сили оставят неплатени дългове си.

С това изявление приключи спокойната част. Нмура вдигна ръце, за да умири надигащите се възгласи, после кимна на Лейт и отбеляза сухо:

— Изглежда, постигнахме консенсус. Вече си имате екипаж. Кога тръгваме?

— След два или три дни — отвърна Лейт. — Трябва да намерим транспорт, а вие, от своя страна, трябва да се организирате в екипажи и да обмислите процедурите по излитане. — Той погледна Тремейн. — Ще може ли Радикс да устрои толкова хора за този период?

— Ще успееш ли, Джер? — Тремейн се обърна към Джеремая Дан и му посочи Нмура. — Осигури необходимите условия за командира и хората му. Лейт, трябва да обсъдим следващата стъпка.

Това беше знак, че събранието е приключило. Хората се разделиха на групички и заговориха помежду си. Кейн усети как Куон го докосна по лакътя.

— Да се връщаме горе — каза блекколарът. — Лейт може вече да се справи сам.

Кейн кимна разсеяно. Мислите му бяха заети с друго. Само преди два дни Тремейн беше демонстрирал неприкрита враждебност, а сега с неочаквана бързина се бе превърнал в поклонник на блекколарите. Съмнителна бързина, по-скоро. В най-добрия случай това беше с цел да се представи пред ветераните, а в най-лошия… В главата му изплуваха предвижданията на Лейт относно реакцията на правителството. Не беше честно да мисли така — може би Тремейн едва сега беше осъзнал важността на мисията.