Тимъти Зан - Блекколар

Бакши изръмжа.

— Победителите не ги съдят. Е, но аз го правя. Това си беше чиста авантюра и извадихте късмет, че завърши благополучно.

— Нямаше авантюра — спокойно възрази Лейт. — Всичко, което извършихме, беше планирано внимателно. Включително и посещението ми в „Хенслоу“. Предполагам, че ви е ясна невъзможността да се изведат толкова хора от затвора без огромни загуби. С действията си трябваше да убедим правителството да го направи вместо нас, и успяхме.

— А колкото до причина, мога да ви кажа една, и то много добра. — Лейт се обърна към Тремейн. — Разполагате ли с по-голямо помещение, където да говоря пред всички ветерани?

— Мисля, че гаражът ще свърши работа — отвърна ръководителят на Радикс. — В момента е полупразен.

— Добре. Бихте ли ги събрали там заедно с тактическата ви група? Ще се присъединим след минута.

Тремейн бавно кимна.

— Дано да знаете какво правите. — После махна с ръка на Бакши и двамата напуснаха залата.

— Какво ще им кажете? — попита Кейн.

— Истината — отвърна Лейт. — Всичко, с изключение на факта, че ти си единственият, който знае къде се намират корабите. Но вероятно те сами ще се сетят за това.

— Смятате ли, че това е разумно? Ако сте прав, че в групата на Тремейн има шпионин, това е равносилно да повикате силите на сигурността.

— Което напълно ме устройва.

— Не ви разбирам.

Лейт въздъхна.

— Каквото и да сме планирали, трябва да ти е ясно, че те вече са се досетили за намеренията ни да отлетим от планетата. След като ветераните са при нас, единственото противодействие, което им остава, за да ни попречат, ще е да скрият всички кораби.

— Добре — съгласи се Кейн. — Но вие проникнахте без проблем на космодрума на Плинри.

— Да, но го бяхме обмисляли през последните трийсет години и освен това заварихме Голуей неподготвен. Тук тези предимства липсват.

— Тогава какво ще спечелим, като потвърдим подозренията им?

— Те ще изтеглят печелившия билет. Мисля, че пет напълно оборудвани кораба клас „Нова“ са огромна награда, а единственият им шанс да ги получат е, ако ни следват.

Кейн го погледна втренчено и за първи път забеляза бръчките около очите му, които идунайнът не беше успял да изглади.

— Напълно ли разбирате какво казвате? — промълви най-сетне той. — Вие умишлено ни вкарвате в капан.

— Знам. — Гласът на Лейт беше мек, липсваше му обичайната увереност. — Наистина звучи налудничаво, но ясната мисъл, че отиваме в капан, може пък да ни помогне. А и какво друго ни остава?

— Защо не измислите нещо? Кажете им, че отиваме да освободим Земята например.

— Няма да стане. Колитата трябва да са убедени, че за тях ще има награда, иначе няма да ни разрешат да излетим. Освен това ще е справедливо, ако ветераните научат в какво ги въвличаме. — Комскуерът бутна назад стола и се изправи.

Кейн също стана.

— Вероятно сте прав. — Той докосна ръката на Лейт. — Но ще има изход от този капан, нали?

Лейт повдигна рамене.

— От всеки капан има изход. Въпросът е ще можем ли да го открием навреме и колко ще ни коства. — По лицето му премина сянка. — И можеш да си сигурен, че цената ще е в човешки животи. — Той посочи към вратата. — Да вървим.

Въпреки че голяма част от колите липсваха, гаражът изглеждаше препълнен. Ветераните не изглеждаха по-възрастни от четирийсет години — очевиден резултат от редовната употреба на идунайн. Едва ли правителството се беше погрижило за тях, което леко промени в положителна посока мнението на Кейн за Радикс.

Тремейн се беше настанил върху една от колите и щом видя Кейн и блекколара, махна с ръка, за да въдвори тишина.

— Знам, че всички се чудите какво по дяволите става тук — започна той, докато заглъхваха последните разговори. — Ще оставя на мъжа, който ви измъкна от „Цербер“, да ви обясни. Представям ви блекколар комскуер Лейт от Плинри.

Тълпата се раздвижи, за да му направи път, но Лейт отиде до най-близката кола. Кейн погледна към Тремейн. На лицето на ръководителя на Радикс се четеше само напрегнат интерес, но не и раздразнение.

Лейт не притежаваше ораторски способности и сухото му изложение на фактите не се отличаваше с особено красноречие, но Кейн рядко беше виждал по-внимателна аудитория. Докато слушаше Лейт, той осъзна какво стратегическо значение имат петте кораба. Забеляза и одобрителната реакция у повечето от ветераните. Не се изненада, че и членовете на тактическата група също изглеждат заинтересовани. Майлс Камерън и Сали Куинлан спореха за нещо, Фюес и колегата му Кутури бяха приковали съсредоточени погледи в Лейт. За разлика от всички останали, лицето на Бакши представляваше неподвижна замислена маска.