Тимъти Зан - Блекколар

— Не, смятам, че това е напълно достатъчно. Благодаря ви за съдействието, комендант. Надявам се, че тези предпазни мерки ще се окажат ненужни. — Тя погледна часовника си. — Затворниците ще кацнат след пет минути. Не е ли по-добре да отидем в командния център?

— Да, наистина трябва да бъда там. — Ерхард се поколеба. — Извинете, не се сетих по-рано, но не можете да влезете в центъра без потвърждение на идентификационните данни. А тъй като не ми показахте удостоверение…

— Прав сте — кимна тя. — Не нося такова. Забравих как работи вашата система. Бих могла да почакам някъде другаде, където също има монитор.

— Разбира се — започна Ерхард и замръзна.

Един специален агент не може просто така да забрави как работи една система за сигурност.

Първият му порив беше да натисне един от бутоните за аларма. Само след секунди Лукас и придружителите й щяха да бъдат заобиколени от обръч лазери. Но той потисна този импулс. Щеше да изчака и ако наистина бяха шпиони на Радикс, можеше да разбере плановете им. А що се отнасяше до молбата й, имаше чудесен отговор.

— Разбира се — повтори той и се изправи. — Можете да наблюдавате кацането заедно с вашите хора в помещението на охраната.

Тя кимна и той я изведе в преддверието. За негова изненада там бяха само двама от четиримата пазачи.

— Къде са останалите? — озъби се той, а с дясната си ръка изобрази знака „опасност — враг“.

— Опасявам се, че вече ги няма — отвърна единият и ръката на Ерхард замръзна, след като разпозна лицата над униформите.

— Боже мой! — промълви той. Очите му потърсиха екрана на монитора върху бюрото на секретарката му, но не откриха там червен надпис: „Избягал затворник“. Вместо това на екрана имаше само рутинна информация за нормалната работа на затвора. — Но как сте проникнали тук? Целият етаж се наблюдава от видеокамери.

— Така е — съгласи се с него пилотът на Лукас и откачи микрофона му. Беше едър и силен мъж и униформата на пазача му беше тясна. — А човекът, който наблюдава тези монитори, седи на половин метър от бутона за аларма.

— Правилно — механично се съгласи Ерхард и в същия момент се сети кой е мъжът срещу него. — Вие сте Кели О’Хара, нали? — А вие… — той премести погледа си, — вие трябва да сте Таурус Хевън. Напоследък се бяхте загубили. Провели сте лечение със свръх дози идунайн. Прав ли съм?

Хевън кимна.

— Прост, но доста ефективен метод. А сега предлагам спокойно да отидем до командния център.

— От това няма да излезе нищо — заяви Ерхард, стиснал юмруци. — Току-що обясних на приятелката ви, че не можете да влезете там без лична карта.

— Няма проблем — сви рамене О̀Хара. — Ще ви оставим вие да отворите вратата с картата си, а после вместо вас ще влезе един от нас.

Ерхард се замисли. Неочаквано разбра, че ще успеят. Вероятно бяха елиминирали пазача в будката с мониторинга… Побиха го хладни тръпки. Разбра, че ще умре.

— Не мога да го направя — заяви той, изпълнен с неочаквано спокойствие. — Моето ниво на лоялност няма да го позволи, дори и да ме заплашите със смърт. Да ме вземете като заложник също не става — хората ми няма да се поддадат на шантаж. — Бузата му заигра от нервен тик. — Ще трябва да ме убиете, за да се убедите.

— Може би да, може би не — каза Хевън. — Я ми кажете това ваше ниво на лоялност означава ли, че трябва да загинете за нищо?

— Не ви разбирам.

— Вашата жертвоготовност няма да ни попречи да проникнем в командния център — продължи блекколарът. — Ще вземем личната ви карта, също отпечатък от палеца и ретината ви и ще минем през скенерите.

— И как ще го направите — ще ме влачите крещящ по етажите? — изсумтя Ерхард.

— Няма да ви влачим целия. А това, което ще вземем, няма да крещи — отвърна спокойно Хевън.

Ерхард се вторачи в него и усети как кръвта му се смръзва във вените.

— Няма да го направите! — прошепна той.

— О, ще го направим — увери го с леден глас О’Хара. — Отрязана ръка, а също и глава могат да се използват поне няколко часа преди компютърът да забележи разликата в ретината. Абсолютно съм сигурен. Виждал съм да го правят. Решението е ваше, комендант.

Гърлото на Ерхард пресъхна.

— Един въпрос преди това — започна той. — Влязохте в сградата съпроводени от шестима пазачи. Какво стана с тях?

— В коридора, точно до помещението на охраната, има един ъгъл, който не се покрива от видеокамера. Вашите хора имат лошия навик да се движат като стадо и ние просто ги заведохме там, а после влязохме в будката за мониторинг.