Тимъти Зан - Блекколар

Централната командна зала се намираше на най-ниското подземно ниво и докато комендантът стигне до главния вход, летателният апарат беше кацнал във вътрешния двор. Агент Лукас, следвана от пилота и още един млад мъж в цивилни дрехи, бързо се приближаваше към зданието.

Ерхард ги наблюдаваше и неочаквано изпита смътна тревога. Знаеше, че е невъзможно да се подслушва лазерната система за връзка, а и очевидно придружителите на Лукас бяха получавали нормална доза идунайн продължително време. Блекколарите бяха пристигнали сравнително отскоро от Плинри. Но въпреки това в тези хора имаше нещо смущаващо. Може би походката им…

Комендантът се приближи до капитана на охраната.

— Когато влязат, ще направите пълно сканиране. Проверете за оръжия от всякакъв вид. Ако са чисти, заведете мъжете в помещението на охраната и проверете документите им.

— Може и да нямат — напомни му капитанът.

Ерхард се намръщи. Ако бяха със специална задача, вероятно нямаше да имат документи.

— В такъв случай… сканирайте изображенията им и направете сравнителен анализ със снимки от Плинри. Освен това искам непрекъснато да ги съпровождат шестима въоръжени мъже — с парализиращи пистолети, не с лазерни. Ясно ли е?

— Слушам, сър. — Капитанът посегна към микрофона си.

В същия момент пристигнаха и посетителите. Обичайната процедура по представянето беше съкратена. Очевидно беше, че агент Лукас бърза, и отказа да говори с него в присъствието на други хора. Ерхард не възрази, а я поведе мълчаливо към кабинета си. Съпровождаше ги ескорт от четирима мъже.

— Заповядайте, седнете — покани я той. На един от екраните извън полезрението на гостенката му имаше информация от сканирането: не бяха открили оръжие. Той освободи ескорта. — Проверяваме вашите хора — добави той, след като охраната напусна стаята. — Обичайна проверка, разбира се…

— Няма значение. — Тя все още стоеше до стола. — Тук съм, за да ви предупредя, че е вероятно затворът да бъде атакуван.

— Добре, ние сме готови.

— Не, не сте. Възникнаха някои промени. — Тя кимна към мониторите. — Трябва спешно да промените системата за отбрана. Наредете на хората да напуснат оръдейните кули, охраната в двора също трябва да се прибере в укритията, после пуснете сензорна сонда.

Ерхард се намръщи.

— Вие като че ли очаквате въздушна атака.

— Да. По непотвърдени данни смятаме, че бунтовниците разполагат с „Корсар“.

На бюрото му замига друг екран. Сканирането на изображенията беше дало само двайсет и един процента вероятност някой от придружителите на Лукас да е блекколар от Плинри. В момента компютърът очакваше още данни за сравнение.

— Това ми е известно, госпожице Лукас, но доколкото знам, той не се е приземил на Аржент. Дори и да се крие на ниска орбита, едва ли може да извърши незабелязана атака.

— Прав сте. Но ние не се безпокоим за него. Преди половин час рикрилите ни съобщиха, че е изчезнал един от техните корсари.

— Нищо не съм чул за това — бавно произнесе Ерхард. Това, което му казваше Лукас, му се виждаше невъзможно.

— И другите не го знаят. Ако бунтовниците подслушват комуникационната мрежа, предпочитаме да останат в неведение, че сме разбрали. — Тя махна нетърпеливо с ръка. — Ако не ми вярвате, свържете се с космодрума Брокен и поискайте потвърждение за данни ЛЛ-18.

— Не, не, вярвам ви.

Той се замисли дълбоко. Това променяше напълно тактиката за отбрана на затвора. Десет секунди след появата си на хоризонта корабът щеше да е над тях. И ако унищожеше всички оръдейни кули преди артилеристите да превключат управлението към подземния пулт, на разположение на Ерхард щеше да остане само ръчното въоръжение. Това променяше изцяло смисъла на предохранителните мерки, които беше взел.

— Добре. — Той посегна към микрофона си. — Честно казано, предпочитам оръдията да се управляват от хора, а не от пултове и не разбирам какво преимущество може да даде това на бунтовниците. Освен, разбира се, ако не са успели да откраднат и бронетранспортьор.

Това накара Лукас да се замисли.

— Добро хрумване. Не съм чула, но трябва да се провери. Предполагам дори, че кражбата на корсар може да е някаква подлъгваща маневра.

Ерхард кимна, доволен от себе си. Свърза се с централния пулт и нареди да отзоват артилеристите и външната охрана. После изпрати питане до Каларанд за евентуални кражби на военни средства. Макар че този въпрос слабо го вълнуваше. Можеше да върне артилеристите в кулите много преди бронетранспортьорът да се е приближил. — Други предложения? — попита той, след като приключи с обажданията.