Тимъти Зан - Блекколар

Врязаха се в сградата с невероятен грохот и стържене на метал. От удара Дженсън излетя през смачкания нос на флайъра и изобщо не усети как падна на покрива.

На сто километра южно от Каларанд бурята вилнееше с пълна сила. Светкавици разкъсваха почти непрекъснато черното небе, дъждът се беше превърнал в порой, придружен от градушка, като някои зърна бяха с размер на детски юмрук. Все още нито едно от тях не беше ударило Куон, но и това щеше да стане, беше въпрос само на време.

Проснат по корем до краката на Куон, Хокинг изобщо не показваше, че забелязва бушуващата стихия. През последните десет минути не беше помръднал — залепил лице до окуляра, без да сваля ръката си от копчето за фокусиране, той сякаш не усещаше водата, която без съмнение се стичаше под наметката му. Куон вече губеше търпение. Въпреки че без колебание би дал живота си за другарите си в битка, трудно издържаше бавните подготвителни действия.

— Отклонило се е на около два метра на север — разнесе се гласът на Хокинг — едва се чуваше сред грохота на гръмотевиците.

Куон се взря в осветено от светкавици небе и откри малката точка, трепкаща на края на дългата километър молекулярна нишка, която държеше. Непосредствено под хвърчилото се виждаше горната част на затвора „Цербер“, останалата част беше закрита от издигащия се пред него хълм. Повече от сигурно беше, че служителите на затвора нямат представа за нарушителя. По хвърчилото и устройството, прикачено за него, нямаше метал, който радарът да улови, а дъждът и градушката пречеха на ултразвуковите и лазерни датчици. Дотук добре, защото тази работа май щеше да продължи още дълго. Куон направи стъпка вдясно и отпусна половин метър от нишката. В общи линии вятърът духаше от изток, но хвърчилото беше попаднало на въздушен поток, който го отнасяше на север. Поривите на бурята също не им помагаха.

— Сега добре ли е? — попита той Хокинг.

— Върни го малко — отвърна му той. — Така го отмести още по на север.

— Добре.

Куон избърса водата, стичаща се по носа му, и намота около един метър от нишката. Точно се канеше да се измести отново вляво, когато гласът на Хокинг го накара да замръзне.

— Спри! Точно над целта си!

Куон затаи дъх.

— Добре — промърмори Хокинг. — В момента се люлее точно над кулата. Започвам обратно броене: три… две… едно… пускай!

Куон отпусна блокировката и нишката започна да се развива свободно. Освободеното от опъна на нишката хвърчило би трябвало да падне право надолу…

— Бинго! — изрева Хокинг. — Добре, а сега навивай бавно.

Куон отново блокира нишката и остави вятърът да вдигне хвърчилото. Ако творението на Хокинг се бе ударило здраво в кулата, това означаваше, че четирите му приспособления за захващане са задействали и то се е откачило от хвърчилото.

— Хвърчилото се издига — съобщи той, без да изпуска от очи далечната точка.

— Чудесно. — Хокинг се откъсна от окуляра и се изправи. — Хвърли и ти един поглед, аз ще прибера хвърчилото.

Куон му подаде макарата и нетърпеливо приклекна в калната трева. Точно в центъра се виждаше полусферичният издатък на кулата на комуникационния лазер, който осигуряваше обезопасена връзка на затвора с останалия свят. Сега върху него се мъдреше нещо като полусферичен мехур с кичурче отгоре. Този му вид не беше илюзия: устройството се състоеше от хиляди тънки като косъм оптични нишки, които в единия си край бяха събрани на възел, а в другия стърчаха радиално около основата.

— Това чудо наистина ли ще работи?

— Можеш да си сигурен. — Хокинг разсеяно навиваше нишката и оглеждаше хълмовете от дясната им страна. — Комуникационните лазери винаги имат широка апертура, за да намалят до максимум разсейването при предаване на големи разстояния. Независимо в коя посока са насочени, някои от влакната ще уловят част от лъча и ще го прехвърлят към нашия приемник. Също и входните лъчи. Просто и сигурно.

— Докато не засекат приемника.

— Няма да го засекат. — Хокинг посочи надясно. — Отклоненият лъч би трябвало да попадне на някой от тези два хълма. След като разположим приемника, можем да преместим реалния подслушвателен пост където искаме.

— Дано да си прав. — Куон се изправи и почисти колкото можа полепналата по панталоните му кал. — Май бурята започна да се измества на изток, светкавиците съвсем намаляха. Дай да поставим приемника преди да са заработили датчиците им. Какво ще кажеш?

— Добре. Прибери хвърчилото, а аз ще се заема с телескопа.