Тимъти Зан - Блекколар

— Давай! — изкомандва той и метна примката.

В школата за блекколари най-омразни му бяха упражненията по хвърляне на ласо. Независимо от това или може би точно по тази причина беше станал един от най-добрите в групата си. И затова, когато хвърлената от Валдемар граната избухна, той със задоволство видя, че примката му се е нахлузила около вентилационната тръба, стърчаща на покрива на сградата на отсрещната страна на улицата.

— Добре — прошепна той. — Вече имаме мост до онова здание. Само да закрепя този край и тръгваме. — От раницата си извади ремък със закрепен към него малък скрипец. — Поставете това върху лявата си китка, скрипецът нагоре — нареди той и тръгна с кълбото въже към стълбището.

Бързо завърза въжето към вертикална колона на стълбищната шахта, като непрестанно се ослушваше. Отдолу не долиташе никакъв шум. Това му се видя обезпокоително. Или хората от Радикс оказваха неочаквана за силите за сигурност съпротива, или се готвеше нещо специално за намиращите се на покрива. Той затегна въжето, хвърли поглед към небето над тях и забърза към парапета.

Валдемар беше приклекнал и внимателно гледаше надолу.

— Някаква реакция? — попита блекколарът, като същевременно провери ремъка и закрепи скрипеца към въжето.

Валдемар поклати глава, но прошепна:

— Но вероятно са видели въжето.

— Едва ли. — Дженсън взе от него лазера и една граната. — Въжето е тънко и тъмно на фона на тъмното небе, а и гранатата, която хвърлихте, временно ги е заслепила. — Той се надигна и метна гранатата от другата страна на покрива. — За заблуждение. Прехвърлете се през парапета и бъдете готов.

Валдемар го послуша. Дженсън сложи на гръб раницата, метна останалите две гранати към улицата, като в същата секунда хвана в дясната си ръка лазера, а с лявата стисна каишката към ремъка и в момента на избухване на гранатите скочи, оттласквайки и двамата от парапета. Залюляха се като махало и се плъзнаха надолу по въжето.

Четири секунди. Толкова беше изчислил, че ще продължи полетът им. Четири опасни секунди, от които зависеше дали ще живеят. Той стискаше карабината в очакване на залп от стрели. Но такъв не последва… и те стигнаха покрива, влачейки крака, за да убият скоростта. Валдемар, очевидно незапознат с тази техника за придвижване, продължи по инерция и едва не си счупи ръката, докато се освободи от ремъка. Дженсън се беше пуснал веднага и само след няколко стъпки възстанови равновесието си. Упражнението си заслужаваше усилията. Ако успееше да издърпа по-голямата част от въжето, можеха да опитат същото и със следващия покрив. Той извади един шурикен, извърна се към сградата на Радикс и се прицели.

В същия миг изотзад покрай ръката му премина лазерен лъч и прекъсна въжето на метър пред него. Едновременно с това се чу пукотевица и по покрива се разстла гъст бял дим.

Нямаше време дори да изругае, макар че много му се искаше. Пусна карабината, извади противогаза и плътно го притисна към лицето си. Вероятно го причакваха, прикрити зад вратата на стълбището. Капан, в който само един блекколар можеше да попадне, и като професионален идиот той го беше направил.

Някъде пред него проблесна лазер и освети дима. Дженсън метна шурикена, който държеше, и го чу как рикошира в метал. Приклекна с надежда, че така ще е по-незабележим, и се опита да обмисли положението, в което бе попаднал.

Очевидно все още се надяваха да го хванат жив, иначе щяха да го свалят, докато висеше безпомощен на въжето. Но това бе голямата им грешка, защото, пускайки газа, те бяха лишили от видимост и групата, която го причакваше в засада. Дори инфрачервените фенери нямаше да им са от полза. Въпросът беше как да се възползва от това предимство.

Мислите му бяха прекъснати от слабо бръмчене на летателен апарат — флайър. Той вдигна глава и видя от запад да се приближават синьо-виолетови светлини. Флайърът летеше доста ниско…

Има моменти, когато най-тъпият шанс е единственият възможен. Дженсън се изправи и затича към навеса над вратата, водеща към стълбището.

Движенията му не останаха незабелязани. Едва бе направил първите крачки и три лазера откриха огън. Два от лъчите докоснаха ръката и гърдите му. Гъстата димна завеса отново му дойде на помощ, намалявайки интензивността на лъча до степен, която бронираното му облекло можеше да издържи. От друга страна, лъчите разсеяха за момент газа и той успя да зърне няколко фигури с бронежилетки и шлемове. Удвои скоростта си, за да се възползва от временното заслепение на нападателите си.