Тимъти Зан - Блекколар

След няколко минути корабът започна да се издига — стана така плавно, че ако не беше чул заповедите, Кейн щеше да го пропусне. През следващите няколко секунди на екраните все още можеха да се видят светлините на космодрума, но Нмура очевидно бързаше да се измъкне от обсега на противовъздушната отбрана на Аржент, затова корабът започна бързо да набира скорост, а изображенията се замъглиха. Уж небрежно, Кейн постави ръка върху дръжката на бластера си.

— Излязохме в орбита — доложи единият от пилотите. — „Чейнбрейкър II“ ни следва. Няма следа от преследвачи.

— Няма да е задълго — каза Нмура и се обърна към Лейт. — Трябва да знам къде отиваме, комскуер.

— Добре — кимна Лейт. — Твой ред е, Кейн.

— Все още не — отвърна Кейн и извади пистолета си от кобура. — Първо трябва да неутрализирам още един агент на правителството.

Всички притихнаха и в настъпилата тишина тихото жужене на приборите му се стори оглушително. Пръв заговори Лейт, без да откъсва очи от лицето на Кейн, все едно че не забелязваше пистолета, насочен в гърдите му.

— Какво правиш, по дяволите?

Кейн не му обърна внимание.

— Всички да се отдръпнат до стената — нареди той през стиснати устни. — Лейт, ако се предадете доброволно, ще имате възможност да се защитите пред съд. В противен случай ще ви убия сега. Кое избирате?

— Кейн, добре би било първо да ни обясниш какво става — предупреди го Скайлър и премести ръката си по-близо до ножовете си.

— Лейт е шпионин — отвърна Кейн. — Нямам доказателство — все още. Но всичко сочи натам. Как иначе ще обясните, че всяка операция, която предприема, завършва успешно? — Той мръдна леко пистолета. — Е, Лейт, ще позволите ли на Бакши и Нмура да ви завържат?

— Кейн, ти си се побъркал! Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ето… — Лейт повдигна ръце… и в същия момент скочи.

Движението беше съвсем неочаквано, но Кейн беше готов и преди Лейт да прекоси пространството от три метра, което ги разделяше, приклекна и стреля. После отскочи, за да не го смаже тялото на блекколара, който се свлече на пода и остана да лежи там.

Тишината в кабината стане още по-зловеща. Кейн стоеше с насочен пистолет и внимателно наблюдаваше падналия блекколар. Лейт лежеше на една страна със свити крака. Дясната му ръка беше преметната неестествено над главата, а лявата сякаш искаше да запуши отвора в бронята, издълбан от лазера. Кейн можеше да долови миризмата на изгоряло месо дори и от мястото, където стоеше.

Кейн се изправи с разтреперани от напрежението ръце и прибра пистолета в кобура. После се обърна към ужасените лица на останалите.

— Добре — каза с възможно най-спокоен тон, — сега вече сме готови да продължим.

Движейки се като сомнамбул, Скайлър се отдели от групата и клекна до неподвижното тяло на Лейт. Ръцете му първо докоснаха леко бронята, после внимателно повдигнаха качулката и напипаха сънната артерия. Той остана за момент в тази поза, преди да се надигне. „Добре че лицето му е закрито от качулката“ — помисли си Кейн.

— Кейн… — заплашително започна блекколарът.

— Той сам се издаде — прекъсна го Кейн. — Ще използвам доказателството, което той използва срещу Фюес и приятелите му. Нападна ме пръв. — Обърна демонстративно гръб на Скайлър и направи крачка към Нмура, който стоеше като замръзнал до пулта. — Командире, имам два набора с координати за местонахождението на „Нова“. Ще може ли от тях компютърът да изчисли орбитата?

Нмура нерешително кимна.

— Прекрасно. — Кейн започна внимателно да извиква пред съзнанието си поредицата цифри, макар че някаква част от него сякаш се противеше на това. — Първи набор: стандартни координати от слънчева/галактическа система…

Отне му три минути, за да изрецитира цифрите, а за половин минута компютърът изчисли орбитата. На екрана се появиха едновременно местонахождението на „Нова“ и избор от три курса дотам от мястото, където се намираше товарният кораб.

— Да, това наистина е някъде в Диамантения пръстен — отбеляза Кейн, докато разглеждаше цифрите. — Не избирайте веднага този курс, за да не им дадем възможност да ни проследят.

Нмура отново кимна, но каза:

— Трябва да съобщя предварителния курс на „Чейнбрейкър II“.

— Не се безпокойте за това — разнесе се тих глас зад тях. — Тази вечер никой никъде няма да се придвижва.

Нещо в уверената интонация на гласа ги накара да не предприемат рисковани действия. Бавно, отдръпвайки ръката си от кобура, Кейн се обърна. В най-отдалечения край на каютата, с насочен към тях пистолет, стоеше Бакши.