Тимъти Зан - Блекколар

Едва тогава излезлият от вцепенението си Тремейн успя да извади бластера си. С изумление насочваше оръжието си ту към сгърчената фигура на Бакши, ту към изправилия се в цял ръст Лейт.

— Можете вече да го приберете — посъветва го мрачно Лейт. — Всичко свърши. Нмура, уведомете другия кораб за курса и да тръгваме преди рикрилите да разберат, че са изгубили играта.

— Аа… слушам, сър.

Напълно объркан, Нмура се обърна към пулта за управление.

Лейт прекоси кабината, разнасяйки около себе си миризма на изгоряло месо, и се наведе над Бакши, за да провери пулса му. После се изправи и се озова срещу Тремейн, който все още стискаше пистолета си.

— Всичко свърши — повтори блекколарът. — Освен ако все още се съмнявате, че Бакши беше шпионин.

Тремейн бавно прибра бластера в кобура, без да сваля удивения си поглед от зеещата рана в гърдите на Лейт.

— Това пак някой от вашите малки фокуси ли беше? — запита обидено той. После стрелна с гневни очи Кейн. — Предполагам, че лазерът на Кейн е бил специално настроен или нещо подобно.

— Беше толкова смъртоносен, колкото вашия. Иначе Бакши никога не би се хванал. Просто съм с двойна броня, а под горната сложих парче сурово месо, за да се получи истинска миризма. Но ако Кейн беше пропуснал и ме беше уцелил в главата, сега щях да съм мъртъв.

Лейт свали ръкавицата си изтри потта от челото си.

— Движим се по курса, комскуер — обади се Нмура. — Отклонение десет градуса от целта.

— Трябваше да ми кажете — изръмжа Тремейн. — Или сте смятали, че не мога да бъда обективен към най-близкия си помощник?

Лейт го изгледа продължително.

— Никога не съм се съмнявал във вашата обективност — тихо каза той. Гледаше го право в очите. — Не бях сигурен в честността ви.

Тремейн се вцепени, но не последва обичайното гневно избухване.

— Вярвам, че ще получа обяснение — заяви той с леден тон.

— Спомняте ли си засадата, която ни устроиха в деня, когато посетих „Хенслоу“? В колата, която ни спря, имаше четири чифта магнитни белезници. Четири, не три. Вие с Бакши бяхте единствените, които знаехте, че Кейн ще дойде с нас. Само вие бяхте онази сутрин в гаража. Следователно единият от вас беше шпионин. Решихме да дадем възможност на този човек сам да се обеси. И измислихме това.

Тремейн най-после се успокои.

— Прав сте — призна той. — Съвсем прав. Не се бях сетил. — Той сведе поглед към Бакши. — Блекколар. Все още не мога да повярвам.

Лейт сякаш беше остарял през последните минути.

— Аз също. Затова изчаквах. Исках да чуя с ушите си защо го е направил, да се опитам да го разбера.

— Предполагам, че по свой начин е смятал, че ни служи — каза Тремейн. — Всичките ни операции за намирането на храна и на идунайн бяха успешни. Не се бях замислял досега. Вероятно това е била една от уговорките му с рикрилите.

Лейт се наведе и взе предмета, с който беше ударил китката на Бакши. Няколко секунди гледа как преливат цветовете на червените драконови очи, после някак рязко и дори със злост надяна пръстена.

— Работата му беше не да ви улеснява живота, а да се бие с рикрилите. — Той погледна Скайлър и Мордикай, кимна към Бакши, после обърна гръб на трупа. — Командире, кога ще стигнем до астероидния пръстен?

— И двата товарни кораба са напуснали орбита — докладва операторът на пулта и натисна няколко клавиша. Екраните светнаха и показаха местонахождението на корабите. — Искате ли да изчисля вероятната дестинация, полковник?

Икинс поклати глава.

— Те не са толкова глупави, че да се насочат право към целта. Изчакайте, докато променят курса си.

— Слушам, сър.

Икинс отиде при Голуей.

— Чухте ли?

Голуей кимна и попита:

— Имате ли някаква представа кога рикрилите възнамеряват да щракнат капана?

— Всъщност не. — Икинс отново погледна към екраните. — Ако бях на тяхно място, щях вече да го направя. Мислите ли, че ситуацията отново излиза от контрол?

— Не знам. — Голуей усети как болката в главата му се усилва. — Може Кейн да им е дал само курса, но не и точното местонахождение. А може Лейт да е успял да надхитри агента на рикрилите.

Икинс го изгледа остро.

— Надявате се да го е направил, нали? Бих казал дори, че ще останете доволен, ако рикрилите загубят тази битка.

— Не съм сигурен — призна Голуей. — Ако в момента се намирах на някой от онези кораби с бластер в ръка, без съмнение щях да се опитам да ги спра с цената на живота си. Но аз съм тук, където не мога да направя нищо нито за едните, нито за другите… Трудно е да се обясни. Бях подготвян да служа на Рикрил, но това винаги е било тясно свързано със задълженията ми към хората на Плинри. Като префект аз поддържах реда на планетата отчасти, защото така ми бе наредено, отчасти, за да запазя населението от репресиите на Рикрил. — Той кимна към екраните. — Всеки успех на Лейт, а дори и залавянето му, ще струва скъпо на Плинри. Но ако блекколарите по някакъв начин доведат до успешен край започнатото, Лейт вероятно ще успее да смекчи наказанията срещу нас. — Опита се да поклати глава и се намръщи от болка. — Мислите ли, че в думите ми има логика?