Тимъти Зан - Блекколар

Но нима и той не правеше същото?

А защо? Май нямаше да живее достатъчно дълго, за да може да си отговори на този въпрос. Или на който и да било друг.

— Засякох нещо! — викна въодушевено един от операторите.

Пилотът не дочака заповед от Нмура, а подаде команда за аварийно спиране и бавно даде заден ход. Въздухът се наелектризира от напрежение.

— Това е метал! Мисля, че е част от корпус. Командире… Почакайте… да, до него има още един.

— Погледнете тук — посочи развълнувано към екрана Тремейн. — Тук се вижда нещо като пещера… — Той проследи с пръст неясното очертание. — И тук също. Обзалагам се, че намерихме и петте. — Той погледна към Лейт. — Кажете на Дженсън по-бързо да облече скафандър и да чака на изхода. Нямаме много време.

— Всъщност… — Лейт погледна към екраните, — опасявам се, че не бях съвсем честен с вас относно познанията на Дженсън за „Нова“.

— Какво?!

— Но за сметка на това — продължи Лейт — лимитът ни за време вече не е нещо критично. — Той посочи към екраните.

Кейн се обърна да погледне и замръзна.

— Господи! — ахна Тремейн. — А това откъде се взе?

Отговорът беше очевиден дори и за Кейн. Към тях на малка скорост се движеше огромен боен кораб, оставяйки почти невидими следи от дюзите си, затова и техните сензори не го бяха уловили.

— Вероятно е бил над нас — почти механично каза Кейн. Част от съзнанието му отказваше да приеме факта, че всичко е свършено.

— Но откъде са разбрали? — не се предаваше Тремейн.

— Много просто — отвърна Лейт. — Преди двайсет часа им изпратих координатите.

Кейн рязко се обърна към блекколара и посегна към пистолета си.

— Какво сте направили?

— Успокой се — посъветва го Лейт. — И погледни екрана по-внимателно.

Кейн се взря в екрана. Бойният кораб със странна оребрена повърхност го заемаше вече целия.

Нмура реагира пръв.

— Това не е рикрилски кораб! — удивено каза той. — Или поне аз не съм виждал такъв.

— Няма причина да е рикрилски — каза Лейт. — Това е кораб на крайселите.

— На крайселите ли? — още повече се изуми Нмура. — Но какво прави тук техен кораб?

— Додс! — неочаквано изрева Кейн. — Ето къде е бил! Търсил е помощ!

Лейт пристъпи до комуникатора и го настрои.

— Комскуер Лейт на борда на „Чейнбрейкър I“ до Франк Додс. Приемам.

Явно Додс го очакваше, защото почти веднага малкият екран на комуникатора се изпълни със засмяното му лице.

— Додс до Лейт и „Чейнбрейкър“ — загърмя гласът му от високоговорителите. — Радвам се, че успяхте. Каква е ситуацията?

— По петите ни следват корсари, но не смятам, че имат тежко въоръжение. Ще можеш ли да ги задържиш, докато активираме „Нова“?

Додс се обърна и каза нещо на чуждопланетяните зад себе си. После отново се обърна към екрана.

— Домакините ми казват, че няма проблем. Но трябва да побързате. По пътя засякохме няколко големи кораба и вероятно и те ни забелязаха. Подгответе „Нова“ преди рикрилите да са изпратили още подкрепления.

— Ще го направим. — Лейт кимна към Нмура. — Нали го чухте, командире? Извикайте хората си и започвайте да действате. Аз ще поема управлението тук.

— Слушам, сър. — Нмура погледна въпросително Тремейн. — Има доста нетехническа работа и вашите хора биха могли да ни помогнат, стига да искат.

— Добре — каза Тремейн и като погледна ехидно към Лейт, добави: — Ако не възразявате, комскуер.

После се обърна и последва Нмура, оставяйки Лейт и Кейн сами.

— Виждам, че стилът ти на ръководство не е загубил изключителната си прелест — отбеляза насмешливо Додс.

— Малко е разстроен — каза Лейт. — Ще му мине, когато най-после осъзнае с какво сме се сдобили. — Протегна се уморено и погледна Кейн. — И ти можеш да вървиш, ако искаш. Мордикай и останалите ще наблюдават долу. Може да си им полезен.

— Ами… — Кейн се поколеба. — Преди да тръгна, бих искал да се извиня за това, което казвах и мислех за вас двамата през последните седмици. Сега вече разбирам защо пазехте всичко в тайна. Но тогава не го разбирах.

— Забрави за това — махна с ръка Лейт.

— Първият истински бой е най-труден — раздаде се гласът на Додс, — но виждам, че сте се справили добре. По-добре от много други.

— Благодаря. — Кейн отново се обърна към Лейт. — Все пак можехте да ни кажете за кораба на крайселите още преди три часа. Тази информация щеше да се отрази добре върху кръвното ми налягане.

— Имах си причини — сви рамене Лейт.

— По-скоро обещание към мен — неочаквано се обади Додс.