Тимъти Зан - Блекколар

— Съжалявам. Налага се да ми се довериш.

Кейн го изгледа със стиснати устни.

— Повтаряте ми тази фраза от дълго време. Но и аз нося отговорност за тази мисия, а търпението ми се изчерпи. Ако искате да ви се доверя, същото ще трябва да направите и вие.

— С идването си тук рискувах живота на всички ни — тихо отвърна Лейт. — Загубихме хора на Плинри, а тук умря Новак. И можем да загубим още хора тази вечер. Това ли искаш?

— Казах ви — искам да знам какво ще стане, когато намерим корабите „Нова“.

В стаята надвисна тишина. Лейт усети с какво внимание Хокинг и Мордикай следят разговора. Знаеше, че и двамата се чудят какво е планирал.

— Съжалявам — повтори Лейт и с това приключи разговора. — Елате тук — добави комскуерът и тръгна към масата, където седеше Хокинг. — Нямаме много време, а има още подробности за уточняване.

— Да, сигурно — тихо каза Кейн.

Лейт забеляза раздразнението в гласа му, но реши да не му обръща внимание. Наближаваха последната отсечка и нямаше място и време за мрънкачи.

Кейн сам трябваше да преодолее наранените си чувства.

Кейн нямаше богат опит от участия в бойни действия, но за сметка на това имаше нелоша теоретическа подготовка, а и наблюдателният му пункт — лежеше по корем върху покрива на един от товарните камиони, му даваше възможност да наблюдава операцията като от трибуна. Това, което виждаше, водеше до едно-единствено заключение.

Нападението протичаше изключително гладко.

Кейн остави за малко бинокъла, за да изтрие очите си от потта, която се стичаше под бойната му качулка.

Двете атакуващи групи се придвижваха практически безпрепятствено по ярко осветеното поле на космодрума — срещаха само незначителна, спорадична съпротива от страна на рикрилите. Както винаги Лейт се оказа прав: чуждоземците искаха групата им да излети безпрепятствено, затова правеха всичко възможно, за да не ги откажат.

Кейн усети тежестта на лазерния си пистолет на колана и въздъхна. Нямаше съмнение, че сред тях продължаваше да има шпионин. Той се опита да сподави вълнението, което го обзе при мисълта за това, което му предстоеше да стори.

— Кейн — дочу шепот отдолу.

Надникна над ръба на покрива. На слабата светлина различи десетина фигури, които се движеха между камионите. Точно под Кейн една от тях гледаше към него.

— Тук съм — прошепна той.

— Време е да тръгваме — отвърна познатият глас на Мордикай.

Кейн се плъзна до ръба, провиси крака отстрани на камиона и след секунди се озова притиснат между Мордикай и Скайлър в претъпкания с ветерани камион.

— Как изглеждат нещата? — тихичко го попита Скайлър.

— Вървят като по масло.

Камионът рязко потегли. Пътуването не продължи дълго. Колкото и да напрягаше слуха си, Кейн не чу нищо интересно. Само веднъж различи далечна експлозия, която вероятно означаваше, че вратата на летището вече е отворена. Последва остър завой, няколко минути пътуване с висока скорост, след което камионът спря. Още преди пътниците да се осъзнаят, вратите на камиона се отвориха и нечии гласове им викнаха да побързат. Кейн беше от първите, които слязоха, и веднага се огледа.

Намираха се в частта за граждански полети до два огромни товарни кораба. Четири от петте им камиона вече бяха пристигнали и от тях се изсипваха хора и се трупаха пред слабо осветените люкове на корабите. Отстрани стояха членове на Радикс, въоръжени с лазерни пистолети — изпълняваха едновременно роля на охрана и регулировчици. Между корабите се образуваше нещо като коридор и в дъното му Кейн забеляза светлини от пожар.

— Какво гори? — попита той Мордикай, когато последният го поведе към по-близкия кораб.

— Нищо важно — отвърна вместо него приближилият се от другата страна Скайлър. — Първият ни камион беше натоварен със запалителна смес, която се разпръскваше отпред и отзад. Спадафора го паркира между нас и кулата и я запали. Образува се огнена стена, дълга близо петдесет метра, освен това при това осветление не действат инфрачервените датчици.

— Добре ли е Спадафора?

— О, Тарди е роден пироман. През живота си е устроил повече пожари и огнени завеси, отколкото всички ние заедно.

Корабът, в който влязоха, беше значително по-голям от онзи, с който бяха излетели от Плинри, а и с десетина години по-нов. Скайлър очевидно беше добре запознат с вътрешността му, защото ги отведе до капитанската каюта без проблем.

Там вече се беше събрала малка група. Освен Лейт, Бакши и Тремейн там бяха командир Нмура и трима от неговите хора. Командирът извършваше бърза проверка на контролните уреди. Тремейн седеше на пулта за комуникации. Кейн си намери едно свободно място в дъното на каютата и зачака.