Тимъти Зан - Блекколар

Икинс прокара ръка по лицето си.

— Изглежда, че ще приведат в действие плана на Апостолерис.

— Но това е рисковано. Ако Лейт крие още един коз в ръкава си, ще изгубят всичко.

— Прав сте — каза замислено Икинс. — Но вероятно те няма да чакат, докато Лейт стигне до корабите, за да действат.

Голуей осъзна накъде бие полковникът.

— Искате да кажете, че рикрилите си имат свой високопоставен шпионин в Радикс?

— Не би ме изненадало.

Известно време се гледаха мълчаливо и Голуей разпозна в очите на другия мъж своето собствено недоволство от тази информация. Двамата не казаха нищо. След малко Икинс посегна към телефона. Предстоеше му да отмени редица заповеди.

Подготовката на предстоящата операция включваше уточняване на куп подробности, така че когато Лейт се върна в помещението на блекколарите, беше вече късен следобед. Потънал в мислите си, той бавно влезе в стаята и чак когато затвори вратата, забеляза, че в стаята има гост. До прозореца седеше Лиана Роуд и разговаряше за нещо с Кейн.

Леко раздразнен, комскуерът се приближи до Хокинг, който наблюдаваше внимателно разговарящите, седнал до масата.

— Как са Дженсън и Скайлър? — попита го Хокинг.

— По-добре са — тихо отвърна Лейт. — Вейл каза, че Дженсън страда главно от обезводняване и силна атрофия на стомаха, заедно с няколко изгаряния от лазер и електрически шок. Скайлър пък е схванат от обгарянията, но до два дни ще се оправи. Но ще се наложи да пропусне бойната ни нощ. — Той кимна леко към Лиана. — Откога е тук?

— Около десет минути — отвърна Хокинг с неодобрение. — Не исках да я пускам, но Кейн настоя. Очевидно се е уговорил предварително за тази среща, преди да поема смяната от Куон.

Лейт погледна към Мордикай, който се бе облегнал до вратата, и той кимна, потвърждавайки подозренията на Хокинг.

— За какво говорят?

— Не мога да доловя какво казва тя, но разчитам по устните отговорите на Кейн. Прилича ми на нещо като доклад от разузнаване.

Лейт изпъшка.

— Е, ще се наложи да си тръгне. Не му е сега времето на Кейн да се прави на генерал.

Той махна леко с ръка, за да привлече вниманието на Кейн, но в този момент двамата се изправиха и тръгнаха към вратата. Докато се разминаваха, Лиана кимна на комскуера, а Кейн го изгледа студено. Мордикай затвори вратата след Лиана и Лейт се обърна към Кейн.

— Какво значи това?

— Бях я помолил да събере тихомълком малко информация от Камерън и Сали Куинлан.

Лейт кимна.

— Е, и?

— Само допреди три часа Брокен гъмжал от сили на сигурността, които изграждали кордон от външната страна на главната ограда. Наблюдателите на Сали казват, че после съвсем неочаквано всички напуснали. Същото се случило и на останалите космодруми. Още едно любопитно нещо: някъде в ранния следобед те видели да излитат необичайно голям брой корсари и никой след това не е докладвал за приземяването им.

— Застраховат се — промърмори Хокинг зад гърба на Лейт. — Вероятно ще се пръснат сред Диамантения пръстен с надеждата, че някой от тях ще се окаже по-близо до корабите „Нова“ от онези, които ще ни последват.

— Изглежда разумно — съгласи се Лейт.

— Да — кимна Кейн. — Но не ви ли се струва странно, че силите на сигурността остава само да ни връчат официална покана да отидем на Брокен?

— Хубав въпрос. А не ти ли се струва странно, че са изпратили корсари да ни чакат?

— Както каза Хокинг: застраховат се.

— Застраховка срещу магическите способности на Дженсън най-вероятно.

На Кейн му беше нужно малко време, за да осъзнае чутото.

— Нима намеквате, че в групата все още има шпионин? — невярващо попита той. — Това не е ли малко прекалено дори и за хитрец като Апостолерис?

— Може и да греша.

— Искрено се надявам да е така, защото благодарение на вашата малка лъжа силите на сигурността ще затегнат още по-яко примката около врата ни. Излъгахте за Дженсън, нали?

— Успокой се. Но пък накарах Тремейн да дойде с нас.

— Прекрасно. Значи всички ние ръка за ръка ще се хвърлим в обятията на силите за сигурност. — Кейн замълча, изпепелявайки с поглед Лейт. — Знаете ли, Лейт, ще ви трябва някой дяволски добър номер, за да се измъкнете.

— Знам. Може и да имам такъв, но ще трябва да изчакаме, за да видим дали ще свърши работа.

— Кажете ми за какво става дума.

— Съжалявам, но не мога.

— Отнася се до Додс, нали? — настоя Кейн. — Оборудвал е своя корсар със специално оръжие, нали?

Лейт поклати глава.