Тимъти Зан - Блекколар

— Знам — каза Голуей.

Чувството му за вина изобщо не намаляваше от факта, че беше оцелял само защото в момента, когато балонът се спука, се намираше в килията на Дженсън. От хората в командната зала беше оживял само префект Апостолерис, който се намираше в реанимацията на болницата в Милер.

Икинс изсумтя, но после поклати глава.

— Забравете това. Дори и да не му бяхте казали нищо, те пак щяха да разкрият другите трима заради връзката им с Валънтайн. Надявам се само да сме готови преди следващия ход на Лейт.

Със здравата си ръка Голуей посочи телефона.

— Разполагате ли с достатъчно хора, за да блокирате всички космодруми?

— Нямам друг избор — въздъхна Икинс. — Без съгледвачите си в Радикс едва ли ще разберем навреме координатите на корабите, за да могат рикрилите да стигнат там първи.

— А защо не ги оставите да тръгнат и да ги проследите? — предложи Голуей. — Това е напълно възможно. Те ще стигнат до корабите и е въпрос само на часове рикрилите да изпратят там една ескадрила корсари.

— Мислих и за това. Всичките ни специалисти твърдят, че ще са им необходими поне два дни, за да приведат корабите в бойна готовност. — Той вдигна очи към Голуей. — Но ми се струва, че пропускаме нещо. Лейт не може да не се е сетил за това, а операцията му продължава на пълна скорост. Или ние сме сгрешили, или Лейт знае нещо, което аз не зная. — Той поклати глава. — Не мога да си позволя да ги подценя отново.

Телефонът иззвъня и Икинс го вдигна.

— Кабинетът на префекта по безопасност, Икинс слуша — каза той. Секунда след това очите му се разшириха. — Да. Благодаря. — И бързо затвори.

— Какво става? — напрегнато попита Голуей.

— Насам идва рикрил — изсъска Икинс.

Думите му още не бяха заглъхнали, когато вратата рязко се отвори и влезе един от извънземните.

Голуей не виждаше за първи път рикрил, но в този имаше нещо по-различно. Беше огромен, изпълни цялата врата, а стъпките му отекваха и през дебелия килим върху пода. Но дори и това не обясняваше излъчването на мощ и авторитет, което се долавяше безусловно. Двамата с Икинс се изправиха на крака. Погледът на Голуей продължаваше да търси отличителните знаци за ранга на чуждоземеца. Нито един от орнаментите не му беше познат.

Рикрилът спря пред бюрото, изгледа Икинс и произнесе с клокочещ глас:

— ’Рект А’столерис?

Икинс преглътна с усилие.

— Аз съм полковник Икинс, изпълнявам длъжността префект. Префект Апостолерис е сериозно ранен.

Рикрилът посегна към колана си и Голуей неволно трепна, преди да разбере, че чуждоземецът няма да измъкне меча си. Но колкото и незначително да беше движението му, рикрилът го забеляза.

— Аз съм Хракх — ’оин Кхаск. — Той прокара лапа по ножницата на меча и Голуей изстина. Воините клас Кхаск принадлежаха към елита на рикрилското общество. Какъв пост заемаше този в правителството на Аржент можеше само да се гадае. Но това нямаше значение. Заповедите от воин Кхаск се изпълняваха безусловно.

Очевидно това беше твърде добре известно и на Икинс.

— Какви ще бъдат заповедите ви? — направо попита полковникът.

— ’Дигнете ’ариерите около всики космо’руми — каза чуждоземецът. — Враеска а’ака разешена.

Икинс премига.

— Слушам. Но… дали сте в течение, че врагът елиминира шпионите ни?

— ’Ъпроси ли задаате? — произнесе Хракх с нисък глас.

Голуей усети как устата му пресъхва. Само веднъж беше чувал този тон и веднага след това трима мъже бяха намерили смъртта си.

— Не се съмнявам в заповедите ви нито в пълномощията ви — отвърна бързо Икинс. — Съмнявам се само в нашата възможност да защитим интересите на Рикрил без информацията от четиримата ни шпиони.

Хракх видимо се успокои, макар да не мръдна и мускул. Гласът му възвърна обичайната си пискливост.

— Ваш’та реакия не е неходима. Рикрил контолира ситацията.

— Разбира се, разбира се — енергично закима Икинс. — Веднага ще изтеглим силите си.

Очите на рикрила пробягаха по Голуей, след което той напусна стаята без повече думи.

Икинс бавно седна, опитвайки се да запази поне частица от достойнството си. За разлика от него, Голуей направо се тръшна върху своя стол.

— На Плинри казват, че когато един рикрил побеснее, посещава кабинетите на хората и разпердушинва всичко, вместо да потроши своя дом.

— Не е слух — виждал съм го с очите си. — По лицето на Икинс се стичаше пот.

Голуей погледна към зеещата врата.

— За какво беше всичко това?