Тимъти Зан - Блекколар

Остави отпуснатото тяло да падне на пода и се обърна към центъра на стаята. С изкривено от страх и ярост лице Маккитерик се целеше в него с пистолет с куршуми. Главата и ръцете на Мордикай не бяха защитени от бронирания костюм и единственото, което му оставаше, беше да се махне от огневата линия. Той се извъртя и със силен отскок се озова зад преобърнатата маса. Първите два изстрела попаднаха в стената и масата. Застанал зад временното си прикритие, Мордикай имаше два начина да нападне — или да излезе от другата страна прав, или да се претърколи. Той не използва нито един от двата. Вместо това изскочи иззад прикритието оттам, откъдето беше влязъл.

Маневрата се оказа успешна. Маккитерик се целеше над масата. Разбра грешката си, но преди да успее да реагира, шурикенът на Мордикай се заби в гърлото му. Той падна на пода и остана да лежи неподвижен. Мордикай също не помръдваше — ослушваше се за забързани стъпки и възбудени гласове. Но в ушите му отекваха само ударите на собственото му сърце. Той се изправи, провери дали и тримата аржентианци са мъртви и измъкна шурикена от тялото на Маккитерик. Замисли се за момент дали да не претърси стаята, но се отказа. Вместо това тръгна към вратата.

Спря с ръка върху дръжката и погледна трите тела. Не, изпитваше вина за стореното — не беше извършил убийство, а беше въздал правосъдие.

Излезе от стаята, като внимателно затвори вратата.

Неприязънта, излъчвана от присъстващите, беше толкова силна, че сякаш гореща вълна обля Кейн, докато двамата с Лейт прекосяваха залата за конференции, за да стигнат до местата си. Всички ги наблюдаваха с ледени изражения. Двамата седнаха и той хвърли крадешком поглед към лицето на Лейт, но дори на комскуера да му беше ясна причината за това посрещане, той не се издаде с нищо. Местата, които обикновено заемаха четиримата блекколари на Бакши, бяха празни.

Тремейн не губи време в предисловия и направо попита:

— Комскуер Лейт, бихте ли ни казали къде се намираха вашите хора вчера вечерта между девет часа и полунощ?

— Бих могъл — отвърна Лейт, — но не е необходимо. Аз съм този, който нареди да ги убият.

Изненадата в залата беше неподправена.

— Кого сте наредили да убият? — със свито гърло попита Кейн.

— Фюес, Маккитерик и Кутури — обясни сдържано Тремейн. — Освен това чух, че Валънтайн не се е завърнал тази сутрин с Дженсън и Скайлър.

— Точно така. — Гласът на Лейт беше спокоен, но изпълнен с горчивина. — Нито пък Новак. Валънтайн и тримата останали бяха виновни за смъртта му.

— И как стигнахте до това заключение? — възкликна Майлс Камерън.

— Те бяха шпиони на правителството.

За момент всички замълчаха слисано, след което тишината беше нарушена от възмутен ропот.

— Какви са доказателства ви? — извика Фей Пикиано.

— Нямам преки доказателства, ако това имате предвид. Ако разполагахте тук със съответни условия, то един биохимик би могъл да ви докаже, че никой от четиримата не е приемал препарата беклаш. Но бих могъл да ви дам косвени доказателства.

— Какви например? — В гласа на Фей прозвучаха метални нотки, но за разлика от останалите, тя очевидно искаше да го изслуша.

— Например твърде емоционална и показна ненавист към Рикрил и правителството. Нито Бакши, нито хората ми демонстрират такава. Подобно пламенно държане твърде бързо изхабява блекколарите и не е типично. Но вие очаквахте подобно стереотипно поведение от страна на блекколарите — поправете ме, ако греша, и камуфлажът им е бил добър.

Кейн бързо огледа израженията на останалите. Независимо от явната неприязън, изглежда, думите на Лейт ги накараха да се замислят. Самият Кейн имаше усещането, че губи почва под краката си.

— Освен това Скайлър донесе пръстена на Валънтайн — продължи Лейт — и мога да ви покажа, че е бил преработен, за да отговаря на ранга му, докато оригиналът очевидно е бил притежаван от офицер с по-висш чин. И най-накрая — тримата, които уби Мордикай, са го нападнали първи.

— Добре им се е отразило, няма що? — Тремейн хвърли злобен поглед към Мордикай, който стоеше напълно спокоен до вратата. — Маккитерик е убит с летяща звезда, Кутури е със счупен врат, а белият дроб и сърцето на Фюес са пробити от собствените му кости. А доколкото забелязвам, вие дори не накуцвате.

Мордикай не му отговори.

— Това не променя факта, че един истински блекколар не би атакувал в подобна ситуация, а първо би се опитал да се оневини.