Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Това е лудост — прошепна тя. — Абсолютна глупост. Как очаква той Ескуилини да се развива, без кобрите да проправят път в онази пустош? Ескуилини или другите нови светове? Да не говорим за селианците… какво смята да прави той, да ги хвърли на хищниците да ги изядат живи?

Джъстин въздъхна.

— Джин, с годините ще срещнеш изненадващ брой иначе интелигентни хора, които са попаднали в капана на едностранчива цел или гледна точка и никога не могат да се измъкнат от него. Идеален пример за това е Селиан — хората, които още живеят там, се борят с ужасната екология толкова дълго, че не могат да скъсат с навика, за да я напуснат и се заселят другаде. Някои от джектите… не всичките, разбира се, но някои… са също толкова простодушни. Те искаха да са кобри… повечето от тях много искаха… но бяха намерени за неподходящи поради една или друга причина… и това тяхно желание се превърна в омраза. Омраза, която иска отмъщение.

— Независимо какви са последствията за останалите светове на кобрите?

Джъстин вдигна рамене.

— Очевидно. Не зная… може би някои от тях искрено мислят, че необходимостта от съществуването на кобри е отминала, че всичко, което вършат кобрите, може да се извърши по-рационално от обикновени хора с машини или подобрени екзоскелети. И ще призная, че някои от оплакванията на Прийсли може би са напълно основателни… може би ние приписахме на кобрите малко повече елитаризъм, отколкото е добре за самите нас.

Сервизният робот мина покрай тях и се насочи към друга поразена цел. Джин го проследи с поглед, после нещо в ума й прещрака и за пръв път в живота си тя внезапно разбра какво всъщност представляват едрите тромави машини, които беше гледала през всичките тези години.

— Господи — прошепна тя. — Това са трофти. Роботите цели се предполага да са трофти.

— Не ставай глупава — каза Джъстин. Гласът му я накара да го погледне внимателно. Лицето му…

Лицето му беше безизразно. Като на играч на покер… или на човек, който отрича, че е разгласил някаква известна му тайна.

— Исках да кажа… — започна стеснително тя.

— Разбира се, че не са трофти — прекъсна я Джъстин. — Погледни формата, големината, очертанията. Това е просто обобщена цел за тренировки. — Но лицето му като че ли стана малко по-сурово. — Освен това трофтите са наши търговски партньори и политически съюзници — добави Джъстин. — Наши приятели, Джин, не наши врагове. Не е необходимо да се упражняваме в бой срещу тях.

— Разбира се, че не е — съгласи се тя и се помъчи гласът й да звучи безпристрастно като неговия. Не, разбира се. Роботите не приличаха много на трофти… но формата и разположението на техните уязвими места бяха прекалено еднакви, за да е случайно. — Освен това никой всъщност не желае да му се напомня, че някога те бяха наши врагове, нали? — добави Джин с нотка на огорчение. — Или че кобрите бяха тези, които предотвратиха войната.

Той притисна раменете й към себе си.

— Кобрите помнят — каза тихо Джъстин. — А също и трофтите. Всъщност това е от значение… и затова те ще намерят начин да спрат Прийсли и неговата банда ненормалници. — Той си пое дълбоко дъх. — Хайде да се прибираме вкъщи.

Тамрис Чандлър, генерал-губернаторът на световете на кобрите, беше влязъл в политиката благодарение на успешната си юридическа кариера и на заседания на Съвета и Директорията Коруин неведнъж беше забелязвал, че той, изглежда, харесва случайните възможности да си представя, че е прокурор. Същото правеше и сега… но за пръв път, изглежда, това не му доставяше удоволствие.

— Надявам се, че разбираш в каква каша се е забъркал брат ти — каза Чандлър от екрана на видеотелефона.

— Разбирам, сър — отвърна Коруин. Полагаше усилия да се сдържи. — Оспорвам обаче твърдението, че вината е на Джъстин.

Чандлър отхвърли възражението.

— Като оставим настрана мотивационния фактор, той е стрелял по невъоръжен човек.

— Който нахълта в моя кабинет и ме заплаши…

— Заплашил те е? — прекъсна го Чандлър и повдигна вежди. — Каза ли нещо, което специално се отнася до теб?

Коруин въздъхна.

— Не, сър, нищо специално. Но той говореше по адрес на кобрите, а моите пристрастия към тях са добре известни. Това технически може да не е заплаха, но всеки съдебен състав ще се съгласи, че аз имах основание да се страхувам за своята безопасност.

Чандлър го изгледа свирепо. После изкриви устни и вдигна рамене.

— Това никога няма да бъде внесено в съда, разбира се… и двамата го знаем. И, между нас казано, мисля, че този твой сценарий вероятно е правилен. Откакто ти влезе в Директорията, Прийсли те е взел на мушка и аз всъщност почти очаквах, че той ще предприеме нещо да създаде неприятности на теб и на кобрите.