Тимъти Зан: Сделка за кобри

— На посещение в моето минало. — Той огледа стаята.

— На разтоварване от напрежението — поправи го тя. — Хайде, татко… познавам те достатъчно добре.

Той й се усмихна измъчено. Маската падна от лицето му и разкри скритата зад нея болка.

— Наистина ме познаваш достатъчно добре, Джасмин — тихо каза той. — Винаги си ме познавала.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Голяма неприятност, нали?

Той кимна.

— Да. Как го понесохте ти и сестрите ти?

— О, справихме се. Въпросът е как ти го понасяш?

Той вдигна рамене.

— Както може да се очаква. По-добре след това. — Той махна с ръка към Опасната стая. — Какво ви каза Тена?

— Само съкратена версия. Какво точно се случи, татко?

За минута очите му се задържаха върху нейните, после той огледа стаята.

— Най-глупавото нещо, което можеш да си представиш — въздъхна той. — От моя страна, искам да кажа. Онзи човек… Барам Монс, в болницата го идентифицираха… нахлу в стаята, започна да крещи и да псува… главно по адрес на кобрите. Опитах се да го зашеметя, но той се движеше, а аз се обърнах прекалено бавно и не можах да насоча точно звуковото оръжие. — Поклати глава. — А после той бръкна в джоба си и реших, че ще извади пистолет. Беше много късно да му попреча физически… затова използвах лазерите.

През една врата влезе сервизен робот и се зае да изнася една от „мъртвите“ цели.

— И той не е имал пистолет — осмели се да каже Джин.

— Точно така — потвърди Джъстин. В гласа му прозвуча тъжна нотка. — Нито пистолет, нито спрей, нито дори джобно ножче. Просто един безвреден, невъоръжен, ексцентричен човек. И аз го застрелях.

Джин гледаше сервизния робот. После попита:

— Дали не е било инсценировка?

С крайчеца на окото си видя, че баща й се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Дали Монс не се е опитал да предизвика теб или чичо Коруин да го нападнете? Да ви компрометира? — Тя го погледна. — Не зная дали вече си гледал информационната мрежа, но в момента, в който Монс беше отведен в болница, по нея се изля истински поток от хули. Това не е реакция… тези хора са били готови със своите пасквили и са чакали само сигнал да започнат.

Джъстин изсъска през стиснати зъби.

— Трябва да призная, че тази мисъл и на мен ми мина през ума. Но ти още не си чула най-важната част от случая: фактът, че Монс ще остане жив, въпреки че насочих два лазерни изстрела директно в гърдите му. Ще можеш ли да отгатнеш защо?

Тя се намръщи. Очевидният отговор бе бронежилетка… но от тона на баща й беше ясно, че е нещо по-интересно. Монс очевидно бе имал някаква защита… която два лазерни изстрела не могат да пробият, да преминат през ребрата или през гръдната кост и да достигнат до белите дробове или сърцето.

Лазерни изстрели, напълно достатъчни да преминат през нормални кости…

— Същото, което е спасило живота на Уинуърд? — попита тя колебливо.

Джъстин кимна.

— Позна.

По гърба й премина тръпка. Майкъл Уинуърд, застрелян в гърдите с куршум по време на първата квазаманска акция преди двадесет и осем години… оцелял при атаката само защото куршумът бил отклонен от керамична пластина, покрила гръдната кост и гръдния кош.

— Джект — промърмори тя. — Този гаден Монс е мръсен джект.

— Провокатор — въздъхна Джъстин. — За нещастие това не променя факта, че той беше невъоръжен, когато стрелях в него.

— Защо да не го променя? — попита Джин. — Това означава, че всичко е било инсценирано… и още, че зад него стои Прийсли.

— Стига, момиче — каза Джъстин и сложи ръце върху раменете й. — Онова, което изглежда очевидно за теб или за мен, или за Коруин, не е задължително да е доказуемо.

— Но…

— И докато не можем да докажем някаква такава връзка — продължи той предупреждаващо, — ще ти бъда благодарен, ако запазиш тези заключения за себе си. На този етап те ще навредят много повече на нас, отколкото на Прийсли.

Джин затвори очи — бореше се с неочаквано възникнали страхове.

— Но защо? Защо е избрал именно теб?

Джъстин я прегърна. Тя беше няколко сантиметра по-ниска от него — идеалната височина, според нея, да се сгуши в баща си.

— Прийсли няма нищо против мен лично — въздъхна Джъстин. — Мисля, че няма нищо специално и против Коруин освен това, че той е пречка в избрания от Прийсли път. Не, неговата цел е премахването на кобрите от нашия свят.

Джин облиза устни и се притисна до баща си. Беше чувала такива слухове, спорове, разсъждения… но да го чуе казано така направо, така спокойно от човек, чиято позиция му даваше възможност да знае истината, я накара да потрепери.