Тимъти Зан: Сделка за кобри

Кари въздъхна театрално.

— Ох, добре. Тиранин. Миск’рхе’ха солф оуп’смийф, пиърс’ий’картох…

— Произнася се „кхартох“ — прекъсна я Джин. — Звук „кх“, не „к“. И началното „п“ в „пиърс’ий’картох“ е експлозивно. — Тя пак показа.

— Не чувам никаква разлика — промърмори Кари. — Обзалагам се, че госпожа Халвърсън също няма да я чуе.

— Може би — съгласи се Джин. — Но ако изобщо имаш намерение някога да използваш този език с трофти, по-добре се научи да го говориш правилно.

— А кой казва, че имам намерение да го използвам с трофти? — измърмори Кари. — Всички трофти, които ще срещна, ще говорят англик 1 1 Опростен вариант на английски език. — Б.пр. .

— Не се знае — поклати глава Джин. — Търговците и представителите на трофтите в световете ще говорят англик, разбира се. Но кой казва, че вятърът няма да те отвее нанякъде в Космоса самичка с трофти, които като теб са гледали през пръсти на уроците по чужди езици?

При този аргумент братовчедката й изсумтя възмутено.

— Това се отнася за теб, не за мен. Ти ще станеш кобра и ще излетиш в Космоса, не аз. На теб ще ти трябва трофтийски език, и квазамански, и прочие.

В гърлото на Джин се надигна буца. От всичките й роднини единствено Кари беше истински ентусиазирана от нейните амбиции да стане кобра… и единствено тя смяташе, че Джин непременно трябва да ги реализира. По последното дори бащата на Джин имаше съмнения. Джин си спомняше времето, когато само дългите тайни разговори с Кари поддържаха тези й надежди и мечти…

В следващия момент се сети, че братовчедка й умишлено сменя темата.

— Няма значение какво ще ми трябва на мен — озъби се привидно раздразнена Джин. — В момента ти си тази, която трябва да знае материала, защото утре ти ще се явиш на изпит, не аз. Хайде пак… и запомни това „п“. Произнасяш го неправилно и ако го чуе някой трофт, или ще падне от смях, или ще те извика на дуел.

— Защо? Да не би както го произнасям да означава нещо неприлично? — попита любопитно Кари.

— Няма значение — отговори Джин. Всъщност грешката беше безобидна, но тя нямаше намерение да го казва на братовчедка си. Джин си спомняше как преди три години самата тя, тогава седемнадесетгодишна, при най-малката грешка беше готова да повтори целия текст, който Кари очевидно считаше за смъртно тъп. — Хайде пак — подкани я тя. — Отначало.

Кари пое дълбоко дъх и започна:

— Миск’рхе…

В стаята прозвуча телефонен звън.

— Аз ще вдигна — каза Кари с видимо облекчение, скочи от стола и се втурна към апарата. — Ало?… О, здравей, Фей. Джин, сестра ти.

Джин стана и тръгна към Кари. На екрана на три крачки от телефона неочаквано се появи лицето на Фей.

— Какво се е случило? — бързо попита Джин.

— Току-що се обади Тена Мигро от офиса на чичо Коруин — каза мрачно Фей. — Преди няколко минути е станал ужасен инцидент и татко е стрелял по някого.

Кари зина от изненада.

— Какво е направил? — попита Джин. — Убил ли го е?

— Още не се знае. Човекът е откаран в болница. Татко и чичо Коруин също са там сега. Тена каза, че ще ни се обади, когато научи нещо повече.

Джин облиза неочаквано изсъхналите си устни.

— В коя болница са?

Фей поклати глава.

— Тя изрично настоя да не ходим в болницата. Чичо Коруин й казал, че не иска никой да отива, докато станалото не се изясни.

Джин изскърца със зъби. Разбираше го, но не беше длъжна да го хареса.

— Каза ли как е татко? Съобщи ли подробности?

Фей вдигна притеснено рамене.

— Бил доста разстроен, но се владеел. Нищо друго не каза.

Дори през сюрреалистичната вцепененост Джин почувства как в ума й трепва гордост. Разбира се, че баща й ще се владее. Една кобра, оцеляла в две квазамански акции, не може да излезе от равновесие от такова нещо. Освен това тя бе готова да се обзаложи, че каквото и да се е случило, вината е на другия човек.

— Говори ли вече с Гуина?

Фей поклати глава.

— Искам да науча повече подробности преди да говоря с нея. Тя и без това е доста ангажирана, а не искам без нужда да остави всичко и да долети.

— По-добре я остави сама да реши дали е нужно — посъветва я Джин. — Винаги могат да пренасрочат защитата на дисертацията й, а тя много ще се засегне, ако научи за станалото от информационната мрежа. Като стана дума за мрежата, има ли нещо по нея?

— Толкова рано? Не би трябвало да има. Във всеки случай исках да знаеш какво се е случило и да проверя дали ще си у дома, когато татко се върне.

— Да. — Джин кимна. — Веднага се прибирам.