Тимъти Зан - Сделка за кобри

Коруин стисна зъби, за да не отговори саркастично. Засягането на зле прикритото възхищение на Чандлър от Прийсли щеше да му дойде добре, но Коруин се нуждаеше от поддръжката на генерал-губернатора и не можеше да рискува.

— Значи и двамата сме съгласни, че случаят с Монс е съзнателно инсцениран — каза той вместо това. — Остава въпросът как ще погледне на него Директорията?

Чандлър отмести очи.

— Честно казано, Моро, не съм сигурен, че можем да направим нещо по въпроса — каза бавно той. — Ако можеш да докажеш… не да твърдиш, а да докажеш… че Монс се е опитал да предизвика брат ти да открие огън, и ако можеш да докажеш, че Прийсли също е участвал в инцидента, тогава ще имаме нещо, на което да се опрем. Иначе… — Той повдигна рамене. — Той има достатъчно власт, за да можем да предявим към него недоказани обвинения. Ти видя реакцията на хората по информационната мрежа срещу брат ти… ако на този етап предприемем нещо срещу Прийсли, ще ни одерат живи.

Или с други думи, генерал-губернаторът щеше да реагира на това явно домогване до власт като просто го игнорира и остави Прийсли да разиграва комедията с надежда той самият да не бъде въвлечен в нея.

— Разбирам — каза Коруин, без да се опитва да прикрие огорчението си. — Означава ли това, че ако на утрешното заседание на Директорията мога да подкрепя с доказателства твърдението си, вие ще ме подкрепите?

— Разбира се — отвърна моментално Чандлър. — Но имай предвид, че каквото и да се случи, няма да отделим много време на този инцидент. Чакат ни за разглеждане много по-важни дела.

Коруин пое дълбоко дъх. Това означаваше, че Чандлър ще направи каквото може, за да съкрати до минимум тирадата на Прийсли. „Все пак е по-добро от нищо“ — реши Коруин.

— Разбрах, сър.

— Е. Ако няма друго…

— Не, сър. Лека нощ, сър.

Екранът изгасна. Коруин се облегна на стола и протегна вдървените си от напрежение и умора мускули. Това беше положението: бе говорил с всички членове на Директорията, които имаше вероятност да привлече на своя страна за този случай. Трябваше ли да потърси подкрепа от Съвета и от по-ниско стоящите синдикали? Той погледна часовника си и с изненада установи, че минава десет. Вече беше прекалено късно да говори с някого. Нищо чудно, че Чандлър беше малко хладен.

Някакво движение привлече вниманието му и той вдигна глава. Тена Мигро поставяше чаша димящо кахве на бюрото му.

— Свърши ли за тази вечер? — попита тя.

— Не зная аз дали съм свършил, но ти трябваше да си свършила отдавна — отговори уморено Коруин. — Още преди два часа ти казах да си тръгваш.

Тя вдигна рамене.

— Имах малко работа за довършване. — И седна с обичайната си грациозност на един стол до бюрото.

— И освен това си мислила, че може да имам нужда от малко морална подкрепа, нали?

— И това, и може би малко помощ за предотвратяване на неприятни посещения — каза тя. — Но не беше необходимо.

Коруин вдигна чашата и вдиша финия аромат на кахвето.

— Името Моро отдавна е важно за Авентини — напомни й той и отпи. — Може би дори вестникарските хищници си спомнят, че семейството ми се ползва с известно уважение.

— А може би също и малко почивка? — тихо подхвърли Тена.

Коруин я погледна, погледът му се плъзна по фините й черти и стройната й фигура. Остра болка прониза сърцето му, болка, която напоследък го спохождаше все по-често. „Трябваше да се оженя — помисли си уморено той. — Трябваше да имам семейство.“

С усилие отърси тази мисъл от ума си. През всичките тези години имаше основателни причини да не създава семейство и никоя от тях не се беше променила. Участието на баща му в политиката на световете на кобрите едва не бе уморило майка му и той се беше заклел никога да не причинява такова нещо на друго човешко същество. Дори ако може да намери жена, която е готова да се примири с такъв начин на живот.

Отново се насили да отклони ума си от тази често поемана и безплодна насока на мисълта.

— Семейство Моро никога не е почивало, когато е имало да се върши работа — каза той. — Освен това аз ще почивам, когато ми свърши мандатът. Ти обаче трябва да се прибираш.

— След малко. — Тена кимна към телефона. — Как вървят разговорите?

— Почти както се очакваше. Всеки е малко несигурен каква позиция да заеме, най-малкото от гледна точка на практическата политика. Според мен засега всички ще стоят настрана и ще чакат още информация.

— И предоставят на Прийсли пълна свобода да им набие утре в главите своята версия на инцидента. — Тя тихо изръмжа. — Необичайно подходящо време за него, точно преди пленарното заседание на Директорията.